Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 185

Репутацията му е заложена на карта, но той е убеден в току-що написаното.

22:19 ч.

Хамид изключва мобилния си телефон — изобщо не го интересува какво става в останалия свят. През последния половин час телефонът му беше залят с неприятни съобщения. Което е знак, че е време да приключи веднъж завинаги с абсурдната си идея да направи филм. Остави се да бъде подведен от суетата, вместо да се вслуша в съветите на шейха и жена си. Очевидно започва да губи връзка със самия себе си. Светът на лукса и блясъка започва да го отравя — тъкмо него, който винаги се е смятал за защитен от това!

Стига. Утре, когато е по-спокоен, ще свика присъстващите представители на световните медии и ще каже, че макар вече да е инвестирал сериозна сума в проекта, ще го прекъсне, тъй като „беше общата мечта на всички участващи, а един от тях вече не е сред нас“. Журналистите със сигурност ще пожелаят да разберат дали има предвид други проекти. Той ще отговори, че още е рано да се говори, „трябва да почетем паметта на човека, който ни напусна“.

Разбира се, че съжаляваше, както всяко човешко същество с мъничко почтеност, че актьорът, когото се канеше да наеме, е отровен и че избраният за проекта режисьор лежи в болница — за щастие без опасност за живота. Но двете неща носеха съвсем ясно послание — никакво кино. Не е начинание в неговата област, ще загуби пари, без да спечели нищо в замяна.

Киното е за кинаджиите, музиката е за музикантите, литературата е за писателите. Откакто преди два месеца се впусна в това приключение, единственото, което постигна, беше да увеличи проблемите си — да се бори с хора с огромно его, да отхвърля нереални бюджети, да поправя сценарий, който му се струваше все по-лош при всяка нова версия, да търпи продуценти с обидени физиономии, които се отнасяха с него с известно снизхождение, сякаш бе абсолютен невежа в тази сфера.

Намеренията му бяха възможно най-добрите. Искаше да покаже културата на земята, в която се е родил, красотата на пустинята, вековната мъдрост и разбирането за чест на бедуините. Дължеше това на своето племе, въпреки че шейхът настояваше да не се отклонява от предварително начертания път.

„Хората се губят в пустинята, понеже се подвеждат от миражите. Ти вършиш добре работата си, съсредоточи в нея всичките си сили.“

Но Хамид искаше да стигне по-далеч — да покаже, че крие още изненади, че може да се качи по-високо, че е смел. Сгреши от гордост и това повече нямаше да се повтори.

Журналистите го затрупват с въпроси — очевидно новината се е разнесла по-бързо отвсякога. Казва им, че все още не е запознат с подробностите по случая, но че ще направи изявление на другия ден. Десетки пъти повтаря все същия отговор, докато един от охранителите му не се приближава и не моли да оставят на мира двойката.

Вика един свой асистент. Моли го да открие Жасмин в тълпата, сновяща из градината, и да я доведе при него. Да, ще трябва да направят няколко снимки заедно. Трябва им и нова пресконференция, която да потвърди сключения договор, добра пиар кампания, която да поддържа темата жива до октомври, когато е Седмицата на модата в Париж. По-късно лично ще убеди белгийската дизайнерка да му продаде фирмата си. Много му хареса нейната работа, сигурен е, че от нея ще спечели и пари, и още престиж — това е самата истина. Но знае какво си мисли тя — че ще се опита да я купи, за да му преотстъпи договора си със своя основен модел. Ако преговарят веднага, тя ще иска по-висока цена, а и би било некрасиво. Всичко с времето си, по-добре е да се изчака подходящият момент.