Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 183

От една страна, човекът, който навярно има друга професия. Несъмнено е планирал престъпленията си, съдейки по използваните оръжия, но не познава възможностите на местната полиция, действа на съвсем непознат терен. Уязвим човек. От друга страна, стои опитът на органите на реда, свикнали да се борят с всички нередности в обществото.

Въпреки това не могат да спрат серията убийства на един аматьор.

Не биваше да откликва на молбата на комисаря. Беше решил да живее в Южна Франция, тъй като климатът е по-добър, морето е наблизо, а и се надяваше, че му предстоят още много години, в които да се наслаждава на удоволствията в живота.

Беше напуснал отдела си в Лондон, където всички го смятаха за най-добрия. А сега заради една погрешна стъпка провалът му щеше да стигне до ушите на неговите колеги и вече нямаше да може да се радва на заслужената си слава, постигната с много труд и саможертви. Ще кажат: „Той пръв настоя в отдела ни да се монтират модерни компютри. Но въпреки цялата техника, с която сега разполага, вече е стар и не е в крак с предизвикателствата на новото време.“

Натиска вярното копче: изключване. Екранът изгасва, след като показва логото на използвания софтуер. Електронните импулси изчезват от паметта на компютъра, без да оставят чувство за вина, угризение и безсилие.

Но тялото му няма такова копче. Невронните вериги в мозъка му продължават да работят, стигат до едни и същи заключения, опитват се да докажат недоказуемото, накърняват самочувствието му, убеждават го, че колегите му имат право — може би неговата интуиция и аналитични способности наистина са претърпели поражения от възрастта.

Отива в кухнята, пуска кафе машината, която вече не работи добре. Мислено си отбелязва какво трябва да направи — както с всеки съвременен домашен електроуред, излиза по-евтино да се изхвърли и да се купи нов.

За късмет този път тя реши да проработи и той бавно изпива кафето си. Голяма част от ежедневието му се състои в натискане на копчета: компютър, принтер, телефон, лампи, печка, кафе машина, факс.

Но сега трябва да натисне правилното копче в своето съзнание. Няма смисъл да препрочита изпратените от полицията документи. Хайде, мисли различно. Направи си списък. Дори и нещата в него да се повтарят:

„А) Престъпникът е достатъчно образован и ерудиран — поне що се отнася до оръжията. И знае как да ги използва.

Б) Не е местен, иначе би избрал по-добро време и някое място с по-малко полиция.

В) Не оставя ясен почерк. Тоест не желае да бъде разпознат. Макар и това да изглежда очевидно, почеркът на престъплението е отчаян начин лекарят да се опита да сложи край на злините, извършвани от Чудовището, доктор Джекил да каже на господин Хайд: «Моля, арестувайте ме. Аз съм заплаха за обществото, а не мога да се контролирам.»

Г) Тъй като е успял да се приближи поне до две от жертвите си, да ги погледне в очите, да чуе поне малко от историята им, значи е свикнал да убива безпощадно. Следователно, трябва да е участвал в някаква война.