Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 178

Ала в Кан, може би заради съвсем непознатата обстановка и липсата на сън, той рискува ненужно. Без малко да се откаже от плана си преждевременно и да не стигне до момента на прояснение, помогнал му да види с други очи жената, в която смяташе, че е влюбен, за която мислеше, че си заслужава да се пожертва и да понесе мъченичеството. Помни как се приближи до полицая, за да направи самопризнания. Тогава започна промяната. Тогава духът на момичето с дебелите вежди го защити и му обясни, че постъпките му са правилни, само мотивите му са погрешни. Натрупването на любов означава късмет, натрупването на омраза е бедствие. Който не може да разпознае вратата на проблемите, я оставя отворена и трагедиите влизат през нея.

Той прие любовта на момичето. Разбра, че е бил инструмент в Божиите ръце. Бил е пратен, за да я спаси от мрачното бъдеще, затова сега тя му помагаше да продължи напред.

Осъзнава, че колкото и предпазни мерки да е взел, може да не е помислил за всичко. Все още съществува вероятност мисията му да бъде прекъсната, преди да стигне до края. Но няма за какво да съжалява или да се страхува — направил е каквото е могъл, ако Господ не желае той да довърши делото си, трябва да приеме Неговите решения.

Отпусни се. Поговори си с момичетата. Нека мускулите ти си починат малко преди финалния удар, така ще са по-подготвени. Габриела — младото момиче, което беше само на бара, когато пристигна на партито — изглежда превъзбудено и винаги когато покрай него минава сервитьор с напитки, то връща своята чаша, въпреки че е наполовина пълна, и иска друга.

— Ледена, винаги ледена!

Радостта на Габриела го заразява леко. От думите й разбира, че току-що е била наета за един филм. Въпреки че още не знае заглавието и каква ще е ролята й, е наясно, че „ще играе главната героиня“. Режисьорът е известен с това, че умее да подбира добри актьори и добри сценарии. Главната мъжка роля ще се изпълнява от актьор, който Игор познава и харесва, защото е наистина възхитителен. Когато споменава името на продуцента, той кимва, сякаш иска да каже „да, познавам го“, ала е сигурен, че тя ще изтълкува това като „не го познавам, но не искам да минавам за некомпетентен“. Говори му безспир за стаи, пълни с подаръци, за червения килим, за среща на една яхта, за крайно строг подбор и планове за бъдещето.

— В този момент в града, а и по целия свят има хиляди момичета, които биха желали да са тук, да разговарят с вас и да могат да разказват подобни истории. Молитвите ми бяха чути. Усилията ми бяха възнаградени.

Другото момиче изглежда по-сдържано и по-тъжно — може би заради възрастта и липсата на опит. Игор се намираше точно зад фотографите, когато тя мина, чу как викат името й, видя, че я интервюират в края на „коридора“, но очевидно гостите не знаеха коя е тя. След мощния прилив на интерес към нея внезапно бе останала на сухо.

Сигурно приказливото момиче бе решило да се приближат и да го попитат какво прави там. Отначало се почувства обезпокоен, но знаеше, че ако не са те, други самотни хора ще направят същото, за да избегнат впечатлението, че са изгубени, изолирани от света, без познати на партито. Затова прие разговора — по-точно прие компанията, въпреки че умът му беше зает с нещо друго. Каза името си (Гюнтер), обясни, че е немски индустриалец от сферата на тежкото машиностроене (тема, която не интересува никого) и че тази вечер е бил поканен от приятели. Сподели, че си тръгва на следващия ден (като се надяваше това да е истина, въпреки че Божиите знаци са загадка).