Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 177

Накрая, работи много бързо, което кара Морис да предположи, че няма да остане дълго. Може би седмица или няколко дни.

Докъде би могъл да стигне?

Ако не успява да стигне до заключение сега, то е, защото е привикнал към правилата на играта. Изгубил е спонтанността, за която апелираше пред своите подчинени. Ето какво изисква светът от хората: да станат посредствени с течение на времето, за да не гледат на тях като на странни ентусиасти. За обществото старостта е клеймо, а не признак на помъдряване. Всички смятат, че човек, минал петдесетте, вече не може да следва темпото, с което се случват нещата в съвременния свят.

Разбира се, вече не може да тича като преди и му трябват очила за четене. Но умът му е по-остър отвсякога — поне му се иска да вярва, че е така.

Ами престъплението? Щом е толкова умен, за колкото се смята, защо не успява да разреши нещо, което преди му се е струвало толкова лесно?

В момента не може да стигне доникъде. Трябва да изчака да се появят още няколко жертви.

21:11 ч.

Минава една усмихната двойка. Казват му, че е щастливец — до него стоят две красиви жени!

Игор благодари, наистина трябва да се поразсее. След малко ще се осъществи тъй дълго чаканата среща. Въпреки че е свикнал да понася всякакъв вид напрежение, започва да си припомня патрула в околностите на Кабул — преди опасна мисия другарите му пиеха, говореха за жени и спорт, държаха се така, сякаш не са там, а в родните си градове, на маса с приятели и роднини. По този начин се разтоварваха от напрежението, възвръщаха собствената си идентичност и бяха по-подготвени за предизвикателствата, с които щяха да се сблъскат.

Като добър войник той знае, че битката няма нищо общо с разправата, а с постигането на определена цел. Като добър стратег — в края на краищата е тръгнал от нищото, а е превърнал малката си фирма в една от най-уважаваните компании в Русия — осъзнава, че целта трябва винаги да е една, въпреки че мотивите, стоящи зад нея, често се променят с течение на времето. Това се случи и днес. Беше дошъл в Кан по определени причини, но едва когато започна да действа, успя да разбере истинските си мотиви. През всичките тези години е бил сляп. Сега може да съзре светлината, най-накрая е прозрял всичко.

И тъкмо затова трябва да стигне до края. Решенията му са взети смело, безкористно и с известна доза лудост на моменти. Но не онази лудост, която руши, а другата — която кара човешките същества да надскочат собствените си възможности. Винаги е постъпвал така в живота си. Побеждавал е, защото е прибягвал до овладяната си лудост в решителни моменти. Неговите приятели започваха с коментари от рода на „поемаш прекалено големи рискове“ и с невиждана скорост минаваха на заключението „бях сигурен, че предприемаш правилните действия“. Беше в състояние да изненадва, да проявява новаторство и най-вече да поема необходимите рискове.