Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 172

Следователно, ако се опитвате да намеквате, че се намираме пред колективна заплаха, в която се използват химически оръжия, можете да се оттеглите. Няма да превръщаме един криминален проблем в политически въпрос. Искаме догодина отново да имаме фестивал с целия блясък и лукс, който му се полага, затова ще послушаме специалиста от Скотланд Ярд и ще направим изявление в такъв дух.

Чужденецът не казва нищо.

Комисарят вика един асистент, моли го да отиде при групата журналисти и да им каже, че след десет минути ще имат заключението, за което чакат. Съдебният лекар обяснява, че има начин да се проследи произходът на цианида, защото при използването му се забелязва нещо като „почерк“, но това ще отнеме повече от десет минути, може би седмица.

— В кръвта имаше съдържание на алкохол. Кожата беше зачервена, смъртта е била почти незабавна. Няма съмнение за вида на използваната отрова. Ако беше някоя друга киселина, щяхме да открием изгаряния около носа и устата, в случая с беладоната зениците щяха да са разширени, ако…

— Докторе, знаем, че сте завършили университет, че можете да ни посочите причините за смъртта и не се съмняваме във вашата компетентност. И така, заключението е, че е използван цианид.

Докторът кимва и прехапва устни, за да овладее раздразнението си.

— Ами другият човек в болницата? Кинорежисьорът…

— Обдишваме го с чист кислород и му вливаме интравенозно шестстотин милиграма келоцианор на всеки петнайсет минути. Ако не помогне, можем да добавим двайсет и пет процентов разтвор на натриев тиосулфат с… — тишината в стаята е напрегната.

— Извинете. Отговорът е: ще го спасим.

Комисарят си записва нещо на един жълт лист. Знае, че няма повече време. Благодари на всички, казва на чужденеца да не излиза с тях, за да се избегнат допълнителни спекулации. Отива до банята, оправя вратовръзката си и моли Савой да направи същото.

— Морис каза, че следващия път убиецът няма да използва отрова. Според мен все пак следва някакъв принцип, макар и несъзнателно. Кое е общото при убийствата?

Савой е мислил по този въпрос на връщане от Монте Карло. Да, имаше си почерк, който дори прочутият инспектор от Скотланд Ярд може би не беше схванал:

Жертва на пейката на площада — убиецът е близо.

Жертва по време на обяда — убиецът е далече.

Жертва на кея — убиецът е близо.

Жертва в хотела — убиецът е далече.

Следователно следващото престъпление ще бъде извършено, като убиеца е до жертвата. По-точно би било извършено, тъй като ще го заловят до половин час. И то донякъде благодарение на докладваното от колегите му в управлението, които не осъзнаваха важността на подадената информация. Самият Савой не я осъзна отначало, но това се оказа липсващата брънка, ключа към разгадаването на загадката.

Сърцето му ще се пръсне. Цял живот е мечтал за това, а съвещанието сякаш няма край.

— Чувате ли ме?

— Да.

— Вижте, хората отвън очакват официално изявление, техническо, с точни отговори на въпросите. В действителност те ще направят всичко възможно, за да им кажем онова, което искат да чуят, но не бива да се хващаме в този капан. Дошли са не за да ни чуят, а за да ни видят. За да може и тяхната публика да ни види.