Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 171

— Тоест не го е направил убиецът, така ли?

— Съмнявам се да е той. Почти е сигурно, че е било възложено на специален човек. В случая с курарето може самият престъпник да е топнал иглата в отровата, но що се отнася до опаковането на цианида, трябват по-специфични методи.

Савой мисли за Марсилия, за Корсика, за Сицилия, за страните от Източна Европа, за терористите от Близкия изток. Извинява се и излиза от стаята за момент, обажда се в Европол. Обяснява колко е сериозно положението. Моли да направят пълно проучване на лабораториите, в които може да се произведе химическо оръжие от такъв вид.

Свързват го с някого, който казва, че същата молба е била отправена и от научен център в САЩ. Какво става?

— Нищо. Моля да ми отговорите, щом намерите някаква следа. И дано откриете тази следа в близките десет минути.

— Невъзможно — казва гласът от другата страна на линията. — Ще ви се обадим, щом имаме готов отговор, нито по-рано, нито по-късно. Трябва да отправим искане за…

Савой веднага прекъсва и отива да се присъедини към групата.

Бюрокрация.

Май това е фикс идея на всички, работещи в сферата на обществената безопасност. Никой не иска да рискува да направи и една стъпка, преди да получи всички възможни гаранции, че висшестоящите му одобряват неговите действия. Мъже, пред които е стояла блестяща кариера, които са започнали да работят с вдъхновение и изобретателност, стоят ужасени в някой ъгъл, знаейки, че се намират пред сериозни предизвикателства и че трябва да действат бързо, но и че трябва да уважават йерархията, пресата е готова да обвини полицията в бруталност, данъкоплатците се оплакват, че нищо не се решава — затова е най-добре отговорността да се прехвърли на някого, който стои по-горе.

Обаждането му не е нищо повече от постановка, той вече знае кой е убиецът. Ще го залови сам, без някой да може да обере лаврите по разрешаването на най-сложния полицейски казус в историята на Кан. Трябва да запази самообладание, но безумно му се иска това съвещание да свърши час по-скоро.

Когато се връща, комисарят му съобщава, че Стенли Морис, големият специалист от Скотланд Ярд, току-що се е обадил от Монте Карло. Казал да не се безпокоят много за цианида, тъй като смятал, че убиецът няма да използва отново същото оръжие.

— Може би се намираме пред нова терористична заплаха — казва чужденецът.

— Да, така е — отвръща комисарят. — Но за разлика от вас последното, което ние искаме, е да всяваме страх сред хората. Тук, сега трябва да решим какво да кажем на пресата, за да избегнем журналистите сами да си правят заключения, които да разпространяват по вечерните новини.

Намираме се пред изолиран случай на тероризъм, вероятно става дума за сериен убиец. — Но…

— Няма „но“… — гласът на комисаря е твърд и властен. — Свързахме се с вашето посолство, защото убитият е гражданин на страната ви. Вие тук сте само гост. Когато ви съобщихме за предишните две убийства на американци, не проявихте интерес да пратите представител, въпреки че в единия случай също е използвана отрова.