Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 169

— Бъди твърда. Не знаеш нищо за детайлите на договора, твоята агентка се занимава с тези неща. И се забавлявай на партито.

Партито.

Обявено е като „галавечеря“, но тя не вижда маси или храна, само келнери, които тичат напред-назад с всевъзможни напитки, включително минерална вода. Оформят се малки групи, а хората, които идват сами, изглеждат изгубени сред тях. Намира се в огромна градина с дивани и кресла, пръснати навсякъде. Има и пилони, високи по метър, където полуголи модели с изваяни тела танцуват под звуците на музика, идваща от стратегически разположени скрити колони.

Знаменитостите продължават да прииждат. Гостите изглеждат щастливи, усмихват се, държат се помежду си като близки хора, които се познават от години, но Жасмин знае, че това е измама. Навярно са се срещали един-два пъти на подобни места, но изобщо не помнят името на човека, с когото разговарят. Трябва обаче да демонстрират пред всички колко са влиятелни, известни, почитани и с много връзки.

Момичето, което допреди малко изглеждаше ядосано, сега показва, че е съвсем объркано. Моли за цигара и се представя. След няколко минути всяка е наясно с живота на другата. Успява да я отведе при парапета, гледат океана, докато на партито идват познати и непознати. Установяват, че сега и двете работят за един и същ човек, макар и по различни проекти. И двете не го познават. И за двете нещата са се случили в един и същ ден.

Минава група мъже, които се опитват да завържат разговор, но и двете се преструват, че не ги забелязват. Габриела е човекът, когото трябваше да срещне, за да сподели колко изоставена се чувства въпреки успокоителните думи на приятелката си. Ако трябваше да избере между кариерата и любовта на живота си, не би имала никакви колебания — щеше да изостави всичко, въпреки че това не е много характерно за младите хора. Но се случи така, че любовта на живота й пожела тя да избере кариерата и прие предложението на XX само за да се гордее с всичко, което е направила за нея — грижата, с която бе напътствала стъпките й, нежността, с която бе поправяла грешките й, въодушевлението, вложено във всяка дума и действие, дори и в най-суровите.

Габриела също трябваше да срещне Жасмин. За да я помоли за съвет, да благодари, че не е сама в момента, да повярва, че в този свят се случват и хубави неща. Да признае, че е притеснена от начина, по който придружителят й я заряза тук, когато в действителност му бяха наредили да я представи на хората, които трябва да познава.

— Той си мисли, че може да прикрива емоциите си. Но аз зная, че става нещо лошо.

Жасмин й казва да не се безпокои, да пийне малко шампанско, да се наслаждава на музиката и гледката. Винаги се случва нещо непредвидено. Има си способи хората да се преборят с подобни неща, та никой, съвсем никой да не разбере какво става зад кулисите на лукса и блясъка. Скоро Знаменитостта ще дойде.

— Но, моля те, не ме оставяй сама, няма да стоя дълго.

Габриела обещава, че няма да я остави. Та тя е единствената й приятелка в новия свят, където току-що е стъпила.