Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 156

Но ако въпреки всичките тези възможности Ангелът на Смъртта реши наистина да размаха крилете си пред лицето на получателя, тогава той (или тя) ще отвори плика и ще види какво има вътре.

Нещо, което е било поставено там с много усилие.

Трябваше му помощта на бившите „приятели и сътрудници“, които преди му бяха дали назаем значителна сума, за да успее да създаде своята фирма, и бяха останали крайно недоволни, когато разбраха, че е решил да им върне всичко, тъй като искаха да си го вземат, когато на тях им е удобно — в края на краищата предпочитаха една абсолютно законна дейност да им даде възможност да вкарат наново в руската финансова система пари, чийто произход трудно се обяснява.

Въпреки това след период, в който почти не си говореха, възобновиха връзките. Винаги когато го молеха за някоя услуга — като например да намери място в университета за нечия дъщеря или да осигури билети за концерта, на който „клиентите“ му искаха да присъстват — Игор преобръщаше земята, за да им услужи. В края на краищата бяха единствените, повярвали в мечтите му, независимо от мотивите си за това. Ева — сега, щом се сетеше за нея, го обземаше почти неконтролируем гняв — ги обвиняваше, че са се възползвали от наивността на мъжа й, за да перат пари от трафик на оръжие. Сякаш имаше някаква разлика. Той не беше забъркан нито в купуването, нито в продажбата, а при всяка сделка на тоя свят и двете страни трябва да печелят.

А и всеки има своите трудни моменти. Някои от бившите му финансови благодетели прекараха известно време в затвора, но той никога не ги изостави — дори когато знаеше, че вече не им е необходима помощ. Достойнството на човека не се мери по обкръжаващите го хора, когато е на върха на успеха, а по способността да не забравя чия е ръката, която му е била протегната, когато най-много е имал нужда от това. Ако тази ръка е изцапана с кръв или пот, все тая — човек на ръба на пропастта не пита кой му помага да се върне на твърда земя.

Чувството на благодарност е твърде важно. Никой не стига много далеч, ако забравя хората, които са били до него, когато е имал нужда от тях. И никому не е необходимо да помни, че е помогнал или че са му помогнали — Господ наблюдава своите синове и дъщери и възнаграждава само онези, които се държат според дадената им благословия.

Така например, когато му потрябва кураре, знаеше към кого да се обърне — въпреки че му се наложи да плати абсурдна цена за нещо, което се среща сравнително често из тропическите гори.

Стига до фоайето на хотела. Мястото на събитието е на повече от половин час път с кола, а щеше да му е трудно да хване такси на улицата. Беше научил, че първото нещо, което се прави, щом човек пристигне на място като това, е да даде — без да иска нищо в замяна — щедър бакшиш на портиера. Всички преуспели бизнесмени постъпваха по този начин и винаги успяваха да си уредят резервация за най-добрите ресторанти, билети за представленията, които искаха да видят, информация за определени места в града, които не се намираха в туристическите справочници, тъй като биха скандализирали семействата от средната класа.