Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 155

През това време много хора ще са минали по същия път и всички те ще бъдат заподозрени. А ако някой зле облечен или занимаващ се с недотам почтена дейност — като масаж, проституция или доставка на дрога — е имал лошия късмет да мине оттам, веднага ще бъде задържан и разпитан. По време на един кинофестивал вероятността на монитора да се появи човек с такива характеристики е огромна.

Наясно е, че има опасност, която не е взел под внимание — някой е видял убийството на жената на плажа. След известна бюрократщина ще го извикат да види записите. Но той се е регистрирал с фалшив паспорт и измислено име, а на снимката е мъж с очила и мустаци (в хотела дори не си бяха направили труда да проверят, а ако го направеха, щеше да обясни, че си е обръснал мустаците и че сега носи контактни лещи).

Ако се допусне вероятността да са по-бързи от коя да е полиция по света, ако вече са стигнали до заключението, че един-единствен човек е решил да създаде спънки за доброто протичане на Фестивала, ще го чакат да се върне и щом влезе в стаята си, ще го повикат на разпит. Но Игор знае, че сега за последен път минава по коридорите на „Мартинес“.

Ще влязат в стаята му. Ще намерят абсолютно празно куфарче за ръчен багаж без никакви отпечатъци. Ще влязат в банята и ще си помислят: „Гледай ти, толкова е богат, а е решил да пере дрехите си в умивалника на хотела! Не може ли да си плати за прането?“

Някой от полицаите ще бръкне, за да вземе онова, което смята за „доказателство, където ще открият следи от ДНК, пръстови отпечатъци, косми“. Ще извика — пръстите му ще се окажат изгорени от сярната киселина, която в момента ще разяжда всичко оставено. Трябват му само фалшивият паспорт, кредитните карти и наличните пари — всичко това е в джобовете на смокинга заедно с малката берета, оръжие презряно от познавачите.

За него винаги е било лесно да пътува — мрази да носи багаж. Дори и при такава сложна за изпълнение мисия беше избрал леки леснопреносими материали. Не разбира как така някои хора мъкнат огромни куфари дори когато ще прекарат само два-три дни извън дома.

Не знае кой ще отвори плика. Не го интересува. Не той избира, а Ангелът на Смъртта. Много неща могат да се случат междувременно — включително и да не се случи нищо.

Гостът може да се обади на рецепцията и да каже, че са му предали нещо, което е за друг човек, може да помоли да дойдат да го вземат. Или да го изхвърли, като сметне, че е още някоя любезна бележка от управата на хотела, с която го питат дали всичко е наред — има си други неща за четене, а и трябва да се подготви за някое парти. Ако е мъж, който очаква всеки момент при него да дойде жена, ще го пъхне в джоба убеден, че жената, която е срещнал следобеда и която се е опитал да спечели на всяка цена, сега му дава положителен отговор. Може в стаята да има някоя двойка и тъй като никой от двамата няма да знае за кого е това „за теб“, и двамата ще решат, че не им се полага сега да започват да се подозират един друг и ще хвърлят плика през прозореца.