Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 158

— Трафикът е по-добър от очакванията ми. Ще сме едни от първите, които ще пристигнат в Еден Рок.

Габриела, която по това време вече е минала през друга сесия „корекции“ на прическата и грима — този път направени от съвсем отегчена жена, — не схваща коментара.

— При всичките тия задръствания не е ли по-добре да сме предвидливи? Как може това да е лошо?

Хермафродитът въздъхва дълбоко, преди да отговори, сякаш му се налага да обяснява очевидни неща на някого, който не познава и най-елементарните правила на блясъка и славата.

— Може да е добре, защото ще си сама в коридора… — поглежда към нея. Вижда, че тя изобщо не разбира за какво говори, въздъхва отново и почва отначало: — При такива партита никой не влиза направо през вратата. Винаги се минава по коридор, където от едната страна са фотографите, а от другата има стена с логото на спонсора, изписано многократно. Никога ли не си отваряла списание за знаменитости? Не си ли забелязала, че винаги са снимани с логото на някоя марка, докато се усмихват пред камерите?

Знаменитости. Арогантният хермафродит е допуснал да му се изплъзне една неподходяща дума. Без да иска, приема, че придружава една от тях. Габриела вкусва победата мълчаливо, въпреки че е достатъчно зряла, за да знае, че има още много път пред нея.

— А какво лошо има в това да се стигне навреме?

Още една въздишка.

— Фотографите може още да не са дошли. Но ще се молим всичко да е наред, така веднага ще мога да се отърва от тези брошури, в които те представяме.

— Брошури ли?

— Нали не смяташ, че всички знаят коя си? Не, скъпа моя. Аз ще трябва да отида при тях, да раздам проклетата хартия на всички, да кажа, че след малко ще влезе голямата звезда от следващия филм на Гибсън и да приготвят апаратите си. Ще им дам знак, щом ти се появиш по коридора. Няма да съм много любезен, те са свикнали тук да не ги зачитат за нищо. Ще кажа, че им правя голяма услуга. И толкова. Оттам нататък няма да рискуват да пропуснат такава възможност, тъй като може да ги уволнят, а сега светът е пълен с хора с фотоапарати и достъп до интернет, които се надпреварват да качват в мрежата неща, невидени от никой друг. Мисля, че след някоя и друга година вестниците и списанията ще разчитат само на услугите на анонимни лица. Така ще намалят разходите си, и без това тиражите им падат.

Иска да демонстрира знанията си за медиите, но момичето до него не се заинтригува. Взема листовете и започва да чете.

— Коя е Лиза Уинър?

— Ти. Сменихме ти името. По-точно това име вече беше избрано, преди да знаем, че ще си ти. От този момент нататък ще се казваш така. Габриела е прекалено италианско, а Лиза може да е от всякаква националност. Маркетинговите изследвания показват, че фамилни имена с четири до шест букви винаги са по-лесни за запомняне от широката публика. Фанта. Тейлър. Бъртън. Дейвис. Удс Хилтън. Искаш ли да продължа?

— Вече установих, че разбирате от маркетинг, сега трябва да видя коя съм аз — според новата ми биография.