Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 154

Луксозните мъжки и женски проститутки се обличат дискретно, въпреки че мъжете, които се намират в тъмната стая с монитори, знаят точно кои са, използвайки информацията, предоставена им от полицията. Това също не ги касае, но обръщат специално внимание на вратата, през която са влезли, докато не ги видят да си тръгват. В някои хотели телефонистката е натоварена със задачата да измисли фалшиво позвъняване, за да се увери, че гостът е добре — той вдига телефона, женски глас го пита за несъществуващо лице, следва гневно „сбъркали сте стаята“ и затръшване на слушалката. Мисията е изпълнена — няма причини за безпокойство.

Пияните остават изненадани, когато паднат на земята, пробват с ключа да отворят някоя стая, но не е тяхната, виждат, че вратата не се отваря, и започват да удрят по нея. В този момент изневиделица се появява загрижен служител на хотела, който „случайно“ минава оттам и предлага да ги придружи до правилното място (обикновено стаята се оказва с друг номер и на друг етаж).

Игор знае, че всяка негова стъпка се регистрира в подземието на хотела: денят, часът, минутата и секундата на всяко негово влизане в лобито, излизане от асансьора, отиване до вратата на апартамента и мигът, в който ползва магнитната карта, служеща за ключ. Оттам нататък може да диша спокойно, никой няма достъп до случващото се вътре, това би означавало да се наруши чуждото право на личен живот.

Затваря вратата и излиза.

Беше имал достатъчно време да разучи камерите в хотела, още щом пристигна предната вечер. По същия начин, по който стои въпросът с колите — колкото и огледала за обратно виждане да има, винаги има една мъртва точка, която не позволява на водача да види някое превозно средство в момента на изпреварването, — камерите показват ясно какво става в коридора, освен при четирите апартамента на ъглите. То се знае, че ако някой от хората в подземието види как човек минава през определено място, но не се появява на следващия екран, значи се е случило нещо подозрително — може би е припаднал — и веднага ще прати някого да провери какво става. Ако стигне там и не види никого, означава, че е бил поканен да влезе и това вече си е работа на гостите.

Но Игор не възнамерява да спира. Върви по коридора с най-естествения възможен вид. На завоя към фоайето с асансьорите плъзга сребристия плик под вратата на ъгъла — вероятно е врата на апартамент.

Всичкото това не трае повече от част от секундата. Ако някой долу е решил да проследи действията му, не е успял да види нищо особено. Доста по-късно, когато преровят записите, опитвайки се да идентифицират виновника за случилото се, ще им е трудно да установят точния момент на смъртта. Може гостът да не е там и да отвори плика, едва след като се върне от някое от нощните мероприятия. Може веднага да е отворил плика, но съдържащият се вътре продукт не действа мигновено.