Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 153
Паулу Коелю
Отваря гардероба, взема една безупречно чиста бяла риза, добре огладен смокинг, ръчно изработени лачени обувки. Няма проблеми с връзването на папийонката, прави това поне веднъж седмично.
Включва телевизора — време е за местните новини. Дефилирането по червения килим заема голяма част от новините, но все пак има и малък репортаж за жена, убита на един кей.
Полицията е заградила мястото, момчето, присъствало на сцената (Игор обръща внимание, но няма ни най-малко желание да си отмъщава за нищо), казва, че е видяло двойка влюбени да седят и да си приказват, мъжът измъкнал малко острие и започнал да го прекарва през тялото на жената, която изглеждала доволна. Затова не повикало веднага полицията, било убедено, че това е просто шега.
„Как изглеждаше?“
Бял, на около четирийсет години, с такива и такива дрехи и изискани маниери.
Няма за какво да се тревожи. Отваря кожената си чанта и вади два плика за писма. В единия има покана за партито, което ще започне след час (въпреки че всички са наясно, че в действителност ще започне с минимум деветдесет минути закъснение), където ще срещне Ева — щом тя не го е потърсила, добре. Вече е късно, той ще се срещне с нея на всяка цена. По-малко от двайсет и четири часа бяха достатъчни, за да осъзнае за каква личност е бил женен и колко напразно е страдал през тези две години.
Другият плик е сребрист, херметически запечатан, пише с красив почерк, който може да е както мъжки, така и женски: „За теб“
Коридорите се охраняват от видеокамери — както е в повечето хотели в днешно време. В някое мазе на сградата има една тъмна стая, където група хора внимателно следят и забелязват всяка подробност от случващото се. Усилията са насочени към всичко извън рамките на нормалното, като например към мъжа, който преди няколко часа се качваше и слизаше по стълбите. Веднага изпратиха агент да разбере какво става и получиха като отговор „безплатна тренировка“. Тъй като човекът беше гост на хотела, агентът се извини и се отдалечи.
Разбира се, че не се интересуват от гости, които влизат в чужди стаи и излизат едва на другия ден, обикновено след закуската. Това е нормално. Това не ги засяга.
Мониторите, са свързани със специална система за дигитално записване. Всичко, което става в общите части, се пази в продължение на шест месеца в специален сейф, за който само управителите имат ключ. Никой хотел в света не желае да изгуби клиентите си само защото някой ревнив съпруг с достатъчно пари е успял да подкупи човек от персонала, наблюдаващ определен ъгъл от коридора, и е предоставил (или продал) материала на жълтата преса, след като е представил доказателствата в съда, та съпругата му да не може да получи част от състоянието.
Ако такова нещо се случи, би било трагичен удар върху престижа на заведението, което цени своята дискретност и държи да му се има доверие. Търсенето веднага би спаднало драстично — в края на краищата щом една двойка е избрала да отиде в луксозен хотел, то е, защото знае, че служителите никога не виждат нищо повече от онова, което са ги научили да виждат. Ако някой поръча храна в стаята например, сервитьорът влиза с поглед, забоден в количката, подава сметката на човека, отворил вратата, за да я подпише, и никога —
