Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 151

В края на четирите години момчето било принудено да слезе от трона и да напусне града. Населението се разбунтувало — в края на краищата отдавна не били имали толкова мъдър и справедлив управник!

Но решението на Лоя Джирга трябвало да се уважи. Момчето отишло при жена си и децата си и ги помолило да го последват.

— Аз ще дойда с теб — казала жена му. — Но остави поне децата ни тук, че да могат да оцелеят и да разказват твоята история.

— Довери ми се.

Тъй като племенните закони били строги, жената нямала друг избор, освен да се подчини на мъжа си. Яхнали конете си, отправили се към градските порти, сбогували се с хората, с които се сприятелили по време на царуването. Лоя Джирга била доволна — дори и при толкова много поддръжници на досегашния цар условието трябвало да бъде изпълнено. Повече никой нямало да се осмели да се качи на трона и най-накрая щели да се възстановят демократичните традиции.

Щом имали възможност, щели да си върнат съкровищата, които сигурно били захвърлени в пустинята на по-малко от три дни път.

Семейството напредвало към долината на смъртта, потънало в мълчание. Жената не се осмелявала да говори, а децата не разбирали какво става. Бившият цар бил потънал в мислите си. Изкачили един хълм, целия ден пресичали широка равнина и накрая легнали да спят на върха на следващия хълм.

Жената станала рано сутринта — искала да се възползва от последните си дни живот, за да погледа планините на земята, която толкова обичала. Изкачила се на самия връх и погледнала надолу, сигурна, че ще види друга пустинна равнина. И не повярвала на очите си.

В продължение на четири години керваните, потеглящи през нощта, не пренасяли злато и пари.

Носели тухли, семена, греди, керемиди, платове, подправки, животни и традиционни инструменти за добиване на вода дълбоко от почвата.

Пред нея се простирал друг град — много по-модерен и по-красив, където всичко работело.

— Ето го твоето царство — казал мъжът й, който току-що се бил събудил. — Откакто разбрах за закона, знаех, че е безсмислено да се опитваме да променим за четири години нещо, което е било съсипано от векове наред поквара и лошо управление. Но бях сигурен в едно. Че всичко може да се започне отначало.

Сега той започва всичко отначало, докато водата тече върху лицето му. Най-накрая е разбрал защо първият човек, с когото наистина разговаря в Кан, сега е до него и го насочва в правилната посока, и му помага, и му обяснява, че жертвата му не е била случайна и ненужна. От друга страна, го е накарал да проумее, че Ева винаги е била едно покварено същество, интересуващо се само от това как да се издигне в обществото, готово дори да напусне семейството си.

„Когато се върнеш в Москва, започни да спортуваш. Спортувай много. Това ще ти помогне да се освободиш от напрежението.“

Успява да види лицето й в облаците от пара. Никога не е бил толкова близо до някого, както сега до Оливия, момичето с дебелите вежди.

„Продължавай нататък. Дори и вече да не си убеден, продължавай нататък. Божиите знаци са загадка и понякога пътят се разкрива само когато човек тръгне по него.“