Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 139

— Надявам се да сте получили подробното описание на жертвите. По ваше мнение имаме ли характеристиките на сериен убиец, или е някакво отмъщение на големите наркокартели?

— Да, получих го. Между другото, искаха да ми го пратят по факс! Колко старомодно. Помолих ги да ми го пратят по електронната поща, но знаете ли какво ми отговориха? „Нямаме такава практика.“ Представяте ли си?! Една от най-добре оборудваните полиции в света все още ползва факса!

Савой се раздвижва в стола, показвайки нетърпение. Не се намира там, за да обсъжда напредъка или изоставането на съвременните технологии.

— Да се заемем с работата — казва Морис, който се беше превърнал в знаменитостта на Скотланд Ярд, а след пенсионирането си беше решил да се премести във Франция. Навярно се чувства доволен, колкото и Савой, защото се е измъкнал от досадната рутина на четенето, концертите, пиенето на чай и благотворителните вечери.

— Тъй като никога не съм се занимавал с подобен случай, може би първо трябва да разбера дали сте съгласен с моята теория, че има само един убиец. И ми кажете по какъв терен се движа.

Морис обяснява, че теоретично е сигурен — три убийства с някои общи черти са достатъчни да характеризират серийния убиец. Нормално престъпленията са в една и съща географска област (в този случай става дума за Кан) и…

— В такъв случай масовият убиец…

Морис го прекъсва и го моли да не си служи с неправилни термини. Масовите убийци са терористи или незрели младежи, които влизат в някое училище или закусвалня и стрелят по всичко, което им се изпречи пред погледа. Веднага след това биват убити от полицията или се самоубиват. Предпочитанията им са насочени към огнестрелните оръжия и бомбите, които са в състояние да причинят максимум щети за най-кратко време — обикновено две до три минути. Тези хора не ги е грижа за последствията от действията им, понеже са наясно с края на историята.

В колективното подсъзнание масовият убиец се възприема по-лесно, тъй като минава за „умствено нестабилен“ и следователно е лесно да се направи разграничението между „него“ и „нас“. Серийният убиец се бори с нещо далеч по-сложно — с разрушителния инстинкт, който всеки човек носи вътре в себе си.

Прави пауза.

— Чели ли сте на Робърт Луис Стивънсън? „Доктор Джекил и господин Хайд“?

Савой обяснява, че му остава малко време за четене, тъй като работи много. Погледът на Морис става леден.

— А нима смятате, че аз не работя?

— Не казах това. Слушайте, господин Морис, тук съм във връзка с нещо спешно. Предпочитам да не обсъждаме технологиите и литературата. Искам да знам какво е вашето заключение във връзка с докладите.

— Много съжалявам, но в този случай трябва да се обърнем към литературата. Това е история за един съвсем нормален човек, доктор Джекил, който в определени моменти има неконтролируеми разрушителни импулси и се превръща в нещо различно, в господин Хайд. Всички притежаваме тези инстинкти, господин инспектор. Когато серийният убиец действа, той не просто застрашава нашата сигурност, той е заплаха и за нашето здраве. Тъй като всяко човешко същество на тази земя, иска или не, носи в себе си огромна разрушителна сила и често му се иска да изпита най-потисканото чувство — желанието да отнеме живот. Причините могат да бъдат много: мисълта, че прави света по-добър, отмъщение за нещо минало, нещо от детството, наслояван гняв към обществото и т.н. Но съзнателно или подсъзнателно всеки човек си е мислил за това — пък макар и само в детството.