Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 138

Политикът няма лесно да падне в капана. Ще каже само да върнат града към нормалното му състояние възможно най-скоро, тъй като „милиони или стотици милиони евро зависят от това“. Не иска да се натоварва, има важни неща за решаване, като например каква марка вино да се сервира вечерта на някоя чуждестранна делегация.

„Ами аз? Дали съм на прав път?“

Забранените мисли отново нахлуват в главата на Савой. Той е доволен. Това е най-важният момент в цялата му кариера, посветена на попълването на формуляри и рапорти и на банални проблеми. Никога не си е представял, че подобна ситуация ще предизвика сегашната еуфория у него, истинския детектив, мъжа, който има теория, обратна на логиката, който накрая ще бъде награден, понеже е бил първият, прозрял онова, което никой не е успял да види. Няма да си признае пред никого, дори пред жена си, тъй като тя би се ужасила от поведението на своя мъж, би била сигурна, че той е изгубил разсъдъка си заради опасната обстановка, в която работи.

„Аз съм доволен. Аз съм развълнуван.“

Съчувства на близките на жертвите и се моли заедно с тях, а сърцето му — след толкова години инертност — отново се връща в света на живите.

Противно на онова, което Савой си беше представял — голяма библиотека, пълна с прашни книги, купчини със списания по ъглите и маса, покрита с разбъркани книжа, — кабинетът е абсолютно бял, вътре има няколко осветителни тела, подбрани с вкус, удобен стол и прозрачно бюро с огромен монитор, нищо друго, като се изключат безжичната клавиатура и малкият бележник с луксозна писалка „Монтеграпа“ отгоре.

— Махнете тази усмивка от лицето си и проявете загриженост — казва мъжът с бяла брада, с вратовръзка и сако от туид въпреки горещината. Той изобщо не се връзва с кабинета или с темата, която имат да обсъждат.

— Какво искате да кажете?

— Зная как се чувствате. Намирате се пред случая на живота си, на място, където никога нищо не се случва. Минах през същия вътрешен конфликт, докато живеех и работех в Пеникей, Суонси, едно малко английско градче. И благодарение на подобен случай накрая ме прехвърлиха в Скотланд Ярд.

„Париж. Това е моята мечта.“ Но не казва нищо. Чужденецът го кани да седне.

— Надявам се да осъществите професионалната си амбиция. Приятно ми е, Стенли Морис.

Савой решава да смени темата.

— Притесняваме се, че журналистите ще започнат да спекулират с темата за серийния убиец.

— Могат да спекулират, с каквото си искат. Намираме се в свободна страна. Това ще продаде вестниците им и ще превърне спокойния живот на пенсионерите в нещо вълнуващо. Те ще следят подробно по всички възможни средства за комуникация всяка новина, свързана с темата, със смесица от страх и убеденост, че „на нас не може да ни се случи“.