Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 137

Отново пуска сирената, та дано оглушителният й звук пропъди всяко чувство за вина у него. Не, не той беше забил острието в тялото й.

Разбира се, че може да мисли и така: „Жената беше там, в чакалнята, защото има връзка с наркомафията и е искала да разбере дали убийството е било успешно.“ Това се връзва с „логиката“ и ако докладва за случайната си среща на своя началник, ще започнат да разследват в тази посока. Разбира се, дори може да е истина. Та нали е убита по доста изпипан и сложен начин, както и разпространителят от Холивуд. Всичко сочи, че става дума за същата групировка и че двамата имат връзка помежду си.

Кой знае, може пък и да се заблуждава и в града да няма никакъв сериен убиец.

Защото момичето, намерено на пейката със следи от задушаване, извършено от опитни ръце, може предната вечер да е имало контакт с някого от групата, дошъл да се срещне с продуцента. Може, освен сувенирите, които излагаше на улицата, да е продавала и нещо друго — наркотици.

Представя си сцената. Чужденците идват да си уредят сметките. В един от многото барове местният дистрибутор представя един от тях на хубавото момиче с дебели вежди, „което работи с нас“. Накрая се озовават в леглото, но чужденецът е прекалил с пиенето и езикът му се развързва в по-лежерната европейска атмосфера. На другата сутрин веднага се усеща каква грешка е допуснал и вика професионален убиец — всяка подобна банда си има такъв — да реши проблема.

В края на краищата всичко е пределно ясно. Нещата се наместват, без да оставят място за съмнение.

Нещата се наместват толкова ясно, че тъкмо поради тази причина изглеждат безсмислени. Не е възможно един кокаинов картел да реши да си урежда сметките в град, където заради провежданото събитие са се събрали полицаи от цялата страна. Към тях могат да се добавят и частните охранители, и охраната, наета за тържествата, и детективите, които по двайсет и четири часа на ден са ангажирани да наблюдават скъпоценностите, циркулиращи по улиците и салоните.

А ако все пак случаят е такъв, отново ще е добре за кариерата му — уреждането на сметките на мафията привлича толкова прожектори, колкото и присъствието на сериен убиец в града.

Може да се успокои. Каквато и да е истината, ще си спечели славата, която винаги е смятал, че заслужава.

Изключва сирената. За половин час е изминал почти цялото разстояние, пресякъл е една невидима граница, влязъл е в друга държава и вече е на няколко минути път от целта си. Но в главата му се въртят мисли, които теоретично би следвало да са забранени.

Три убийства в един ден. Съчувства на близките на жертвите и се моли заедно с тях, както казват политиците. Съзнава, разбира се, че държавата му плаща, за да поддържа реда, а не да е доволен, когато той е нарушен по толкова жесток начин. По това време заместникът му навярно си блъска главата в стената, разбирайки колко голяма е отговорността при разрешаването на два проблема: да открие престъпника (или престъпниците, тъй като може и да не е убеден в неговата теза) и да се справи с пресата. Всички са много притеснени, полицейските управления в района вече са предупредени, колите получават по компютърната мрежа фоторобот на убиеца. Навярно заслужената почивка на някой политик е прекъсната, понеже началникът на полицията намира проблема за прекалено деликатен и иска да прехвърли отговорността на по-високо ниво.