Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 135

Паулу Коелю

Слава. Признание.

Дали пък не мисли само за себе си, а не за благото на своите съграждани?

Но какво лошо има да потърси малко известност? От години е принуден да преживява тези дванайсет дни, в които всички искат да блеснат повече, отколкото им позволяват възможностите. Всеки мечтае за някакво признание в работата си, все едно дали е полицай или режисьор.

„Престани да мислиш за славата. Тя сама ще дойде, стига да свършиш добре работата си. Пък и славата е капризна — представи си, че накрая се окажеш неспособен да изпълниш мисията си. Позорът също ще е публичен. Концентрирай се.“

След като е работил близо двайсет години в полицията и е заемал всякакви постове, издигайки се по заслуги, след като е прочел планини от рапорти и доклади, знае, че за разкриването на едно престъпление интуицията е точно толкова важна, колкото и логиката. Опасността в този момент, докато пътува към Монте Карло, идва не от убиеца, който навярно е изтощен от адреналина в кръвта си и разтревожен, че някой го е видял. Големият враг е пресата. Журналистите винаги следват принципа да смесват техника и интуиция — ако успеят да направят връзка между трите убийства, полицията ще изгуби контрол над ситуацията и ще настане абсолютен хаос, хората няма да смеят да се покажат на улицата, чужденците ще си заминат по-рано, търговците ще протестират срещу безсилието на властите, във всички възможни вестници ще се появят статии на челната страница. В края на краищата един сериен убиец в реалния живот е много по-интересен, отколкото на екрана.

А в следващите години Кинофестивалът вече няма да е същият — тук ще витае призракът на терора, а луксът и блясъкът ще си изберат някое по-подходящо място, където да излагат на показ своите продукти, и малко по малко онзи празник с шейсетгодишна история ще се превърне в нещо незначително, далече от прожекторите и списанията.

Той носи голяма отговорност. По-точно две големи отговорности. Първо, да разбере кой извършва тези престъпления и да го спре, преди да се е появил още някой труп в неговия район.

Второ, да контролира пресата.

Логика. Трябва да помисли логично. Кой от онези присъстващи репортери, повечето дошли от далечни градове, има точна представа за броя на престъпленията в Кан? Колко от тях биха си направили труда да се обадят в Националната гвардия, за да проверят каква е статистиката?

Логичният отговор: николко. Мислят единствено за това, което току-що се е случило. Развълнувани са, понеже един голям продуцент е получил сърдечен удар по време на традиционните обеди. Още никой не знае, че е бил отровен — докладът на патолога се намира на задната седалка на колата му. Още никой не знае — и вероятно така и няма да узнае, — че е бил замесен в мащабна схема за пране на пари.