Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 130

Хамид я изслушва с безгранично търпение, но щом се отваря възможност (когато тя разменя няколко думи с някого), той поглежда към Ева, молейки я да го спаси от този диалог между глухи. Жена му обаче се държи по-странно отвсякога и отказва да говори. Единственият му изход е да чете брошурата с разяснения за ревюто.

Колекцията е посветена на Ан Саленс, смятана за пионер на белгийската мода. Започнала в края на шейсетте години с малък бутик, но бързо осъзнала, че начинът, по който се обличат младите хипита, пътуващи от цял свят към Амстердам, има огромен потенциал. Въстанала срещу строгите стилове, модни сред буржоазията по онова време, тя успяла да ги победи и най-накрая видяла моделите си върху икони като кралица Паола или голямата муза на френските екзистенциалисти — певицата Жулиет Греко. Била една от създателките на „ревюто като шоу“, което смесвало показването на дрехи на подиума със спектакли от светлина, звуци и изкуство. Въпреки всичко не срещнала голяма популярност отвъд пределите на страната си. Винаги безкрайно се е страхувала от рака и накрая станало това, което се казва в Библията, в Книгата на Йов: „Страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна.“

Починала от болестта, която най-много я плашела, а бизнесът й се сринал заради абсолютната й неспособност да се оправя с парите. И както всичко, което се случва в свят, обновяващ се на всеки шест месеца, била напълно забравена.

Много смелост проявявала дизайнерката на колекцията, която се представяла днес — да се върне към миналото, вместо да се опитва да твори бъдещето.

Хамид прибира брошурата в джоба си. Ако не беше Жасмин, която той очакваше, щеше да поговори с дизайнерката и да види дали няма да се намери някой проект, който биха могли да реализират заедно. Винаги има място за нови идеи, стига конкурентите да са му под око.

Оглежда се наоколо. Прожекторите са добре разположени и за негова изненада има сравнително голям брой фотографи. Може пък колекцията наистина да си заслужава да се види. А може и белгийското правителство да е използвало цялото си влияние, за да доведе пресата, предоставяйки им безплатен транспорт и хотел. Има и още едно възможно обяснение за целия този интерес, но Хамид се надява да греши — Жасмин. Ако иска да доведе плановете си докрай, тя трябва да е напълно непозната за широката публика. Засега до него са достигнали коментари само от хора, свързани със средата, в която работи. В случай че лицето й вече се беше появявало в много списания, щеше да е загуба на време да я наема. Първо, защото някой щеше да го е изпреварил и да е стигнал до нея. Второ, защото тогава би било невъзможно тя да се асоциира с новото и свежото.

Хамид прави някои сметки. Ревюто надали е евтино, но белгийското правителство също като шейха явно е убедено, че трябва да има мода за жените, спорт за мъжете и знаменитости за двата пола — това са единствените теми, които интересуват простосмъртните, единствените, които могат да изградят образа на една страна в международното пространство. Да, що се отнася до модата, важен е и диалогът с Федерацията — който може да отнеме години. Ала един от управителите седи до белгийските политици, които очевидно не си губят напразно времето.