Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 112
Паулу Коелю
Хората сновяха из гарата. Жасмин погледна разписанието на влака и предложи да излязат отвън — неудържимо й се пушеше, а вътре беше забранено. Чудеше се дали трябва да каже какво се случва в душата й в този момент.
— Може и да имам талант, но ако е така, то аз успях да го разкрия само поради една причина. Всъщност през дните, които прекарахме заедно, ти не ми каза почти нищо за личния ти живот, а не ме попита и за моя. Искаш ли да ти помогна за багажа? Фотографията е мъжка професия — винаги има толкова техника за мъкнене.
Жената се засмя.
— Нямам какво толкова да кажа, освен че обожавам работата си. На трийсет и осем години съм, разведена, нямам деца, но имам някои връзки, които ми позволяват да живея удобно, без да е луксозно. Всъщност искам да добавя още нещо към казаното: ако всичко тръгне добре, никога,
Жасмин запали още една цигара. Сега или никога!
— Знаеш ли защо успях да покажа таланта си? Заради нещо, което никога не съм си представяла, че ще се случи в живота ми — влюбих се в една жена. Бих искала тя да е до мен и да ме напътства за стъпките, които трябва да направя. Жена, която със своята нежност и строгост успя да проникне в душата ми и да извади наяве всичко най-лошо и най-добро, скрито дълбоко в мен. Тя не направи това с дълги часове медитация или с техники от психоанализата — както майка ми искаше и настояваше да стане. Използва…
Замълча за миг. Страхуваше се, но трябваше да продължи — нямаше абсолютно нищо за губене.
— Използва фотоапарат.
Времето сякаш спря. Хората вече не се движеха, шумът изчезна, вятърът престана да духа, димът от цигарата застина във въздуха, всички светлини угаснаха — освен двата чифта очи, които светеха по-силно от когато и да било, втренчени едни в други.
— Готово — казва гримьорката.
Жасмин става и поглежда приятелката си, която обикаля непрестанно из импровизираната гримьорна, уточнява детайлите, проверява аксесоарите. Сигурно е нервна, в края на краищата това е първото й ревю в Кан — от резултатите зависи дали ще може да си осигури хубав договор с белгийското правителство.
Иска й се да отиде при нея и да я успокои. Да й каже, че всичко ще бъде наред, като е било и преди. Щеше да чуе коментар от рода на: „Ти си само на деветнайсет, какво ли знаеш за живота?“
Ще отговори: „Познавам възможностите ти, така както ти познаваш моите. Познавам връзката, която промени живота ни от деня, в който преди три години вдигна ръка и нежно докосна лицето ми на онази гара. И двете бяхме уплашени, помниш ли? Но преодоляхме собствения си страх. Благодарение на това аз съм тук, а ти, освен че си страхотен фотограф, се занимаваш и с това, за което винаги си мечтала — да рисуваш и да правиш дрехи.“