Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 110

— Но щом вие смятате, че имам всички качества, защо не инвестирате в мен вашите собствени пари?

— Ще го направя по-нататък. В момента трябва да видим до каква степен си готова да се посветиш. Искам да съм сигурна, че наистина се стремиш да станеш професионалистка, а не си просто още едно момиче, заслепено от възможността да пътува, да опознае света и да си намери богат съпруг.

Гласът на жената сега беше строг. Фотографът се върна от студиото.

— Обади се гримьорът. Иска да знае в колко часа да дойде утре.

— Ако наистина е необходимо, ще успея да намеря парите… — каза майката.

Но Жасмин вече беше станала и тръгнала към вратата, без да се ръкува с двамата.

— Много благодаря. Нямам пари. Но дори и да имах, щях да ги използвам за нещо друго.

— Става дума за твоето бъдеще!

— Точно така. Става дума за моето бъдеще, а не за вашето.

Излезе обляна в сълзи. Първо беше отишла в един лъскав бутик, където не просто се бяха отнесли зле с нея, но и бяха намекнали, че лъже, като казва, че познава собственика. И тъкмо когато си представяше, че ще започне нов живот, и беше открила идеалното име за себе си, се оказа, че й трябват две хиляди евро, за да направи първата крачка!

Майката и дъщерята мълчаливо се прибраха вкъщи. Телефонът звънна няколко пъти, но Жасмин поглеждаше номера и отново го прибираше в джоба.

— Защо не отговаряш? Нямаме ли още една среща днес следобед?

— Точно затова. Нямаме две хиляди евро.

Майка й я хвана за раменете. Знаеше колко е уязвима и трябваше да направи нещо.

— Напротив, имаме. Аз работя всеки ден, откакто баща ти почина, и имаме две хиляди евро. Имаме и повече, ако се наложи. В Европа чистачките печелят добре, понеже никой не иска да чисти чуждите боклуци. Освен това говорим за бъдещето ти. Няма да стоим у дома.

Телефонът отново иззвъня. Жасмин пак беше станала Кристина и се подчини на майка си. Жената от другата страна на линията се представи и каза, че ще закъснее с два часа заради други среща. Помоли за извинение.

— Няма проблем — отговори Кристина. — Но преди да си загубите времето с мен, искам да разбера колко ще струва работата.

— Колко ще струва ли?

— Да. Идвам от друга среща, където ми поискаха две хиляди евро за снимки, грим…

Жената от другата страна на линията се засмя.

— Няма да струва нищо. Известен ми е този трик. Ще говорим за това, като се видим.

Студиото приличаше на предишното, но разговорът беше различен. Фотографката пожела да узнае защо погледът й сега е по-тъжен отпреди — явно още си спомняше за първата им среща. Кристина й каза какво се е случило сутринта, жената обясни, че това било обичайно, въпреки че днес властите вече упражнявали повече контрол. Точно в този момент на много места по света сравнително хубави момичета бивали поканени да покажат „потенциала“ на своята хубост, плащайки за това скъпо. Под претекст, че търсят нови таланти, разни фирми наемали стаи в луксозни хотели, разполагали фототехника, обещавали поне едно ревю през годината, или „да върнат парите“, искали да им се плати цяло състояние за снимките, викали фалирали професионалисти да се правят на гримьори и фризьори, предлагали школи за фотомодели и често изчезвали безследно. Кристина извадила късмет, че е попаднала в истинско студио и е проявила достатъчно разум да откаже предишното предложение.