Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 111

— Това е част от човешката суета и няма нищо лошо — стига човек да знае как да се предпазва, разбира се. Случва се не само в света на модата, но и в много други области — писатели, които сами публикуват творбите си, художници, които сами спонсорират изложбите си, кинематографисти, които натрупват дългове, за да се борят за място под слънцето с големите студии, момичета, които изоставят всичко и отиват да работят като сервитьорки в големия град с надеждата някой продуцент да открие таланта им и да ги покани да станат звезди.

Не, сега няма да правят снимки. Трябва да я опознае по-добре, защото натискането на копчето на фотоапарата е последната работа в един дълъг процес, който започва с разкриване на душата на човека. Уговориха се да се видят на другия ден, разговаряха още.

— Трябва да си избереш име.

— Жасмин Тайгър.

Веднъж фотографката я покани да отидат в края на седмицата на един плаж на границата с Холандия. Прекарваха по повече от осем часа на ден във всякакви експерименти пред обектива.

Трябваше да изразява с лице емоциите, предизвикани от думи като „огън!“ или „прелъстяване!“, или „вода!“. Трябваше да показва добрата и лошата страна на душата си. Да гледа напред, настрани, надолу и в безкрая. Да си представя чайки и демони. Да се чувства нападната от по-възрастни мъже, зарязана в тоалетната на бар, изнасилена от един или повече мъже, грешница и светица, мръсница и невинна девойка.

Правиха снимки на открито — тялото й замръзваше от студ, но тя успяваше да реагира на всяко поощрение и да се подчини на всяко внушение. Използваха малко студио, оборудвано в една от стаите, където звучеше различна музика, а осветлението се менеше всяка секунда. Жасмин се гримираше, а фотографката се занимаваше с косата й.

— Как се справям? Защо си губиш времето с мен?

— По-късно ще говорим.

Жената по цяла вечер разглеждаше снимките, размишляваше, отбелязваше си нещо. Никога не казваше дали е доволна или разочарована от резултатите.

Едва в понеделник сутринта Жасмин (Кристина тогава вече беше напълно погребана) чу мнението й. Намираха се на гарата в Брюксел, където чакаха да се прекачат за Антверпен.

— Ти си най-добрата.

— Не е вярно.

Жената я погледна стреснато.

— Вярно е. Ти си най-добрата. Работя в тази област вече двайсет години, снимала съм безброй хора, работила съм с професионални модели и с артисти от киното. Хора с опит, но никой, абсолютно никой, не е показал способност да изразява чувства като теб. Знаеш ли как се нарича това? Талант. За някои категории професионалисти е лесно да се прецени. Мениджъри, които поемат предприятие на прага на фалита и успяват да го превърнат в печелившо. Спортисти, които чупят рекорди. Художници, чиито картини вдъхновяват поне две поколения. Но защо съм толкова уверена в успеха на един модел? Защото съм професионалист. Ти успя да покажеш твоите ангели и демони през обектива на фотоапарата, а това никак не е лесно. Не говоря за младите хора, които се обличат като вампири и ходят на готически купони. Не говоря и за момичета, които с невинно изражение се опитват да събудят педофилията у мъжете. Говоря за истински ангели и демони.