Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 108

Някой отваря вратата и казва, че до излизането на подиума остава само половин час. Онова, което обикновено е най-неприятната част от деня, дългият скучен период преди ревюто, вече е към своя край. Момичетата оставят своите айподи и мобилни телефони, гримьорите дооправят детайлите, фризьорите нагласяват разместените кичури.

Жасмин сяда пред огледалото в гримьорната и оставя хората да си вършат работата.

— Не се изнервяй само защото е Кан — казва гримьорката.

— Не съм нервна.

Защо ли трябва да е нервна? Напротив — винаги когато излиза на подиума, изпитва някакъв екстаз, някакъв прилив на адреналин. На гримьорката, изглежда, й се разговаря. Прави коментари за бръчките на знаменитостите, минали през ръцете й, хвали някакъв нов крем, оплаква се, че е уморена от всичко това, пита я дали няма допълнителна покана за партито. Жасмин слуша всичко с безгранично търпение, тъй като мислите й бродят из улиците на Антверпен в деня, когато реши да потърси фотографите.

Отначало й беше трудно, но накрая всичко се получи добре.

Така щеше да е и днес. Така беше и тогава, когато заедно с майка си, която искаше дъщеря й да превъзмогне депресията и накрая се съгласи да я придружи, натисна звънеца на фотографа, заговорил я на улицата. От вратата се влизаше в малко помещение. Вътре имаше прозрачна маса, отрупана с негативи на снимки, друга маса с компютър и нещо като чертожна дъска с много хартии по нея. При фотографа имаше жена на около четирийсет години, която я огледа от горе до долу и се усмихна. Представи се като координатор на дейността и четиримата седнаха.

— Убедена съм, че дъщеря ви има голямо бъдеще като модел — каза жената.

— Тук съм само да я придружа — отвърна майката. — Ако искате нещо да й кажете, обръщайте се направо към нея.

На жената й трябваха няколко секунди да се опомни. Взе един формуляр и започна да записва детайли и мерки, докато коментираше:

— Очевидно Кристина не е добро име. Прекалено е обикновено. Първото нещо, което трябва да направим, е да сменим името.

„Кристина не е добро име по други причини“, помисли си тя. То принадлежеше на едно момиче, което сякаш умря в деня, когато стана свидетел на едно убийство и отрече онова, което очите й не забравяха. Когато реши да промени всичко, започна от името, с което я наричаха от дете. Трябваше да промени всичко, абсолютно всичко. Следователно имаше готов отговор:

— Жасмин Тайгър. Прелестта на цвете и заплахата на дивото животно.

На жената то сякаш й хареса.

— Кариерата на модел не е лесна. Имаш късмет, че си избрана, за да направиш първата крачка. Разбира се, много неща трябва да се уточнят, но ние сме тук точно затова — за да ти помогнем да стигнеш докъдето искаш. Ще ти направим снимки и ще ги изпратим в специализираните агенции. Ще ти трябва и портфолио.

Изчака Кристина да попита: „Какво е портфолио?“, но се стъписа, когато не последва въпрос. Окопити се бързо и продължи:

— Предполагам знаеш, че портфолиото е един лист от много специална хартия с най-добрата снимка, която имаш, и с мерките ти отстрани. Отзад има още снимки в различни пози. По бикини, като ученичка, евентуално някоя, която да показва само лицето, друга с малко повече грим, за да могат да те изберат, ако им трябва някоя по-възрастна. Гърдите ти…