Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 106

Острието бавно се спуска по тялото й. Минава над гърдите й и Морийн разбира — той иска да я впечатли и същевременно да я възбуди.

— Не съм предполагала, че някой, който работи в областта на телекомуникациите, може да знае толкова в тая област. Но както чувам, да се убие с това е доста трудно.

Морийн всъщност иска да каже: „Интересно ми е какво разказваш. Ти ме интересуваш. След малко хвани ръката ми, за да можем да наблюдаваме залеза заедно.“

Острието се спуска по гърдите й, ала не се задържа там. Но това беше достатъчно, за да я възбуди. Накрая спира малко по-долу от подмишницата й.

— Тук съм на височината на сърцето. Около него има ребра, те са естествената му защита. Ако се биехме, би било невъзможно да навредя с това малко оръжие. То би се ударило в някое ребро и дори и да проникне в тялото, кървенето от раната няма да е достатъчно, за да отнеме силата на врага. Може дори да не усети удара. Но точно тук ударът е смъртоносен.

Какво правеше тя на това изолирано място с един съвсем непознат човек, който й говори толкова зловещи неща? В този миг усеща нещо като токов удар, който я парализира — ръката е вкарала острието в тялото й. Мисли, че я душат, иска да си поеме въздух, губи съзнание.

Игор я прегръща — както беше направил с първата си жертва. Но този път нагласява тялото така, че то да остане в седнало положение. Слага ръкавици, хваща главата и я накланя напред.

Ако някой вземеше да дойде към този край на плажа, щеше да види просто една заспала жена — крайно уморена от толкова търсене на продуценти и дистрибутори по време на Кинофестивала.

Момчето, което надничаше зад един стар склад (обожаваше да ходи там и да чака двойките да дойдат да се натискат, а то да мастурбира), сега като лудо звъни в полицията. Беше видяло всичко. Отначало реши, че е някаква игра, но мъжът наистина наръга жената! Трябваше да изчака появата на полицаите, преди да се измъкне от скривалището си — оня луд можеше да се върне всеки момент и тогава с него беше свършено.

Игор хвърля острието в морето и поема към хотела. Този път жертвата сама избра смъртта си. Беше сам на терасата на хотела и мислеше какво да прави, ровейки в миналото, когато тя дойде. Не си беше представял, че ще приеме разходка с непознат до такова изолирано място, но тя прие. Имаше много възможности да избяга, когато той започна да й показва различните места, където един толкова малък предмет може да причини смъртоносно нараняване, а тя продължи да седи там.

Една полицейска кола минава край него по забраненото платно. Решава да я проследи с поглед и за своя изненада забелязва, че завива точно към кея, където сега няма жива душа. Сутринта беше стоял на него — точно толкова пуст, колкото го свари и следобеда, въпреки че беше идеалното място за наблюдаване на изгрева.

Секунди по-късно минава една линейка с оглушителна сирена и светнати фарове. И тя тръгва в същата посока.