Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 134

И след такъв отговор Цветята могат да си направят един-единствен извод: да се избавят от опасността от радиацията. И същевременно напълно да си спечелят благодарността и обичта на човечеството.

Ако всичко това е така, тогава Пентагонът е прав.

Телефонът иззвъня.

Джо вдигна слушалката и ми я подаде.

Езикът ми сякаш се беше вдървил. С мъка успях да произнеса няколко сухи, отсечени думи:

— Ало, ало, сенаторът ли е на телефона?

— Да.

— Обажда се Брадшо Картър. От Милвил. Тази сутрин разговаряхме. На преградата.

— Разбира се, господин Картър. Аз помня. С какво мога да ви бъда полезен?

— Носи се слух…

— Носят се много слухове, Картър. Аз сам чух вече половин дузина.

— …че над Милвил ще хвърлят бомба. Генералът казал тази сутрин…

— Да — рече сенаторът прекалено спокойно, — и до мен достигна този слух и много се разтревожих. Но не последва никакво потвърждение. Това е само слух.

— Сенаторе, опитайте се да ми влезете в положението. За вас това е само една неприятна новина. За нас е въпрос на живот и смърт.

— Разбира се — каза сенаторът. Като че ли го чувах как спори сам със себе си.

— Кажете ми истината — настоявах аз. — В края на краищата решава се нашата съдба…

— Да, да, имате право да знаете. Не оспорвам това.

— Тогава кажетв какво става?

— Разполагам само с една достоверна информация — рече сенаторът. — Между държавите, притежаващи ядрено оръжие, се водят съвещания на високо равнище. Това условие на чуждоземците, знаете ли, е голям удар за всички. Разбира се, съвещанията са строго секретни. И навярно разбирате…

— Ясно — рекох аз, — можете да бъдете напълно сигурен…

— Не ме тревожи това. До утре някое хитро журналистче ще подуши работата. Лошото е там, че тези съвещания никак не ми харесват. Ядрените сили сякаш се опитват да стигнат до някакво взаимно споразумение. Като имам предвид настроението на широката общественост, много се страхувам…

— Сенаторе, моля ви, само без политика.

— Извинете — каза сенаторът. — Не исках. Но няма да скрия от вас, че съм безкрайно обезпокоен. Старая се да събера достоверни сведения…

— Значи положението е критично.

— Ако преградата се придвижи дори с един метър — отговори той, — ако се случи нещо непредвидено, не е изключено да се вземат крайни мерки. Военните винаги могат да заявят, че са направили тази крачка в интерес на цялото човечество, за да спасят света от нахлуването на чуждо племе. Те могат да заявят също така, че са притежавали информация, която никой друг не е имал. Могат да обявят тези сведения за строго секретни и да откажат да им дадат гласност. Ще публикуват някаква измислена история, колкото да замажат очите на хората, и преспокойно ще изчакат да мине време и духовете да се успокоят. Вярно, че ще избухне голям скандал, но те ще го преживеят.

— А вие самите какво мислите? — попитах аз. — какви са нашите шансове?

— Нямам представа — отговори той. — Не разполагам с досатъчно сведения. Не знам какво мислят в Пентагона и с какви сведения разполагат. Не знам и какво са докладвали на президента представителите на генералния щаб. Няма начин да узная и какви позиции ще заемат Англия, Съветският съюз и Франция.