Читать «Всичко живо е трева» онлайн - страница 133

Джо сграбчи телефона.

— Ще се опитам да се свържа със сенатора — каза той.

Аз се отпуснах в един стол. Чувствувах се празен. В мен вече нямаше нищо. Чувах, че Джо говори по телефона, но не разбирах смисъла на думите, сякаш за един кратък миг си създадох свой малък свят, само мой (ясно, че в големия свят, между хората, вече нямаше място за мен), и се сгуших в него като в одеяло.

И тъжно ми беше, и яд ме душеше, и мислите ми бяха объркани…

Джо ми говореше нещо, а аз разбрах това едва след като изрече последните си думи.

— Какво каза?

— Приеха поръчката. Сега ще ни свържат — рече Джо.

Кимнах.

— Обясних им, че е много важно.

— Не знам… — казах аз.

— Как така да не би да мислиш, че не е важно? Разбира се, това…

— Не зная с какво може да ни помогне сенаторът. Не знам ще се измени ли нещо, ако ти, аз или кой да е друг поговори с него.

— Сенаторът е човек с голямо влияние — рече Джо. — И обича да го показва.

Известно време седяхме мълчаливо и чакахме да звънне телефонът, чакахме сенаторът да ми каже това, което знае за нашите съдби.

— Ами ако никой не се застъпи за нас, какво ще правим? — подхвана Джо отново.

— Какво можем да направим? — отговорих аз. — Да бягаме, не можем, няма къде да се денем. Ние сме под прицел, като мишена.

— Когато в Милвил разберат…

— Ще разберат от последните новини веднага щом тайната се разкрие. Ако изобщо се разкрие. Телевизията и радиото веднага ще съобщят, а всички милвилци са се лепнали за приемниците.

— Може би някой ще хване Давънпорт и ще го накара да си държи езика зад зъбите.

Поклатих глава със съмнение.

— Тази сутрин той беше страшно сърдит — казах аз. — Едва не се нахвърли върху генерала.

И кой беше прав, питах се. Как може човек за толкова кратко време да разбере кое е право и кое криво?

Години вече хората се борят с насекомите, вредните растения, плевелите. Борят се с всички възможно средства, унищожават ги. Човек е винаги нащрек, защото, зазяпа ли се дори за миг — току-виж, го победили. Те никнат на всеки ъгъл, покрай оградата и живия плет — където намерят свободно място. Когато сушата убиваше житото, а царевицата вехнеше, плевелите си растяха зелени, издържливи и силни.

И ето че се появи ново вредно растение — дойде от друго време и може би беше способно не само да измести пшеницата и царевицата, но и да унищожи целия човешки род. А щом е така, изходът е само един: да се борим с него както с другите плевели — с всички средства.

Ами ако това не е просто обикновен плевел, а растение с невероятно висока приспособяемост, което отлично е изучило човека и земните растения, и ако тези познания и способността му да се приспособява към всякакви условия му помогнат да оцелее, независимо колко безмилостно човек ще се бори с него? Ако нищо освен силна радиация не е в сила да го унищожи?

Нали именно такъв беше отговорът на задачата, зададена в странната лаборатория в щата Мисисипи.