Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 55

— Това ли наричате щастлив край? — потръпна Хатауей.

Майлс забеляза, че Баз отново се затвори в себе си. Отправи му една усмивка и получи отговор. Усмихнато, лицето на Баз изглеждаше съвсем момчешко.

— Господин Джесек, ще ви направя едно предложение — предприе решителната стъпка Майлс. — Свободен сте да го приемете или отхвърлите. Корабът, за който става въпрос, е РГ-132. Пилотът се нарича Ард Мейхю. Ако през следващите два дни успеете да изчезнете, ама НАИСТИНА без следа, а после се свържете с Мейхю на космодрума Силика, той ще стори необходимото да ви качи на борда без повече формалности.

— Но защо искате да ми помогнете, господин… лорд…

— Засега, по очевидни причини, предпочитам да ме наричате господин Нейсмит — помогна му Майлс. — Ето как ще отговоря на въпроса ви… Приемете, че е нещо като мечта… Наречете го каприз. Но аз съм от хората, които предлагат и втори шанс на ближния си… За разлика от повечето наши сънародници.

— Не крия, че ми е приятно да срещна земляци — присви очи Баз, после, очевидно решил, че е рано да проявява приятелски чувства, добави: — Ще постъпя точно както ме съветвате… Може би ще приема предложението ви, а може би не…

Майлс кимна, прибра шишето и направи знак на Ботари. Тръгнаха по обратния път, препъвайки се сред отпадъците на Центъра за рециклиране. Когато се обърна назад, Джесек вече се сливаше с околната среда, дребничката му фигурка бързо се отдалечаваше.

Усети неодобрението на Ботари и го възнагради със закачлива усмивка:

— На мое място щеше да го предадеш, нали? — Кракът му несъзнателно подритна ръждивото туловище на разглобен, проснат насред пътеката робот. — Но ти си просмукан от устава, също като баща ми… Вие и двамата ще изпълните дълга си, без дори да помислите за ужасните последици.

— Не е точно така, господарю — забави крачка Ботари, хвърли му един особен поглед и потъна в мълчание.

* * *

— Няма ли да си легнеш, Майлс? — попита шепнешком Елена, насочила се обратно към спалнята на госпожа Нейсмит след кратко посещение в тоалетната. — Скоро ще съмне!

— Не ми се спи — отвърна той и отвори нов файл в комуникационната конзола на баба си. Това беше вярно — чувстваше се свеж и неестествено възбуден и това беше добре дошло, тъй като бе навлязал в изключително сложна търговска система. По всичко личи, че деветдесет процента от успеха зависи от правилно поставените въпроси, въздъхна той. Сложна работа, но след няколко часа упорита работа вече се виждаше на крачка от този успех. — Освен това Мейхю е заел гостната и за мен не остава нищо друго, освен проклетия диван…

— Мислех, че баща ми спи на дивана.

— Отстъпи ми го със злорада усмивка. Страшно мрази този диван — докато учех тук, беше принуден да спи само на него… Дори две години след събитието продължава да го държи отговорен за всяко главоболие или схващане, което го тормози… Дали пък не остарява?