Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 54

— Не всички — поклати глава Майлс и очите му възбудено заблестяха. — Зная един такъв кораб, напълно изправен и готов за полет. Трябва му само товар и екипаж…

Очите на Джесек подозрително се присвиха.

— А възможно ли е да осъществи полет до планета, която няма договор за екстрадиране с Бараяр?

— Може би…

— Господарю! — обади се нервно Ботари. — Нима възнамерявате да дадете УБЕЖИЩЕ на този дезертьор?!

— Ами… — Гласът на Майлс стана мек като памук: — Технически погледнато аз не зная дали е дезертьор или не… Чух някакви общи обвинения и нищо повече.

— Той сам си призна!

— Може би го е сторил от гордост… А може би от извратен снобизъм.

— Нима искаш да станеш втори лорд Ворлупулус? — изостави официалния тон Ботари.

Майлс се засмя и въздъхна, Баз презрително стисна устни, а Хатауей помоли за разяснения.

— Отново опираме до бараярските закони — започна Майлс. — Нашите съдилища не са благосклонни към онези, които се придържат към буквата на закона, но нарушават духа му… Случаят с лорд Ворлупулус и неговите 2000 готвача е класически прецедент…

— Имал е верига от ресторанти, така ли? — учуди се Хатауей. — Само не ми казвайте, че на Бараяр и това е незаконно!…

— О, не. Било е по време на Изолацията, преди близо сто години. Император Дорка Ворбара лишил графствата от автономия и обявил пълна централизация на властта. Това довело до гражданска война. Първата му работа била да разпусне регионалните армии — така наричали силите за поддържане на реда на древната Земя. На всеки граф били оставени най-много двадесет въоръжени мъже, които не били нищо повече от лична охрана…

Но лорд Ворлупулус водел война с повечето от съседите си и двадесет души му били крайно недостатъчни. Затова наел 2000 души като „готвачи“ и ги хвърлил в боя. Бил достатъчно умен да ги въоръжи с кухненски ножове и сатъри, вместо обичайните бойни саби или кинжали. По онова време имало много ветерани, които търсели препитание и нямали нищо против да водят война по този начин… — Майлс замълча, очите му весело проблеснаха.

— Естествено, императорът не бил склонен да вижда нещата в тази светлина. Изпратил армията си (вече единствената законна въоръжена единица) в земите на Ворлупулус и арестувал лорда с обвинение в измяна. Наказанието по това обвинение съществува и до днес — публично порицание и гладна смърт. И тъй, притежателят на 2000 готвача бил окован на централния площад на Ворбар Султана и бил обречен на гладна смърт. Не мога да разбера защо всички съвременници на Дорка Ворбара са го обвинявали в липса на чувство за хумор…

Ботари бледо се усмихна, Баз мрачно се ухили, смехът на Хатауей беше доста пресилен.

— Очарователно! — промърмори той.

— Но историята има щастлив край — продължи Майлс и лицето на Хатауей се проясни. — Точно тогава нахлули сетагандийците и лорд Ворлупулус бил освободен.

— От сетагандийците? — учуди се Хатауей. — Тоя лорд е имал късмет!

— Не — поклати глава Майлс. — Освободил го самият император Дорка и го пратил да се бие с агресорите. Не е бил помилван, разбираш ли? Просто са отложили изпълнението на присъдата му. След края на Първата сетагандийска война трябвало да се върне за продължение на присъдата. Но за щастие бил убит в бой и така се спасил от унизителната гладна смърт…