Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 53

— Не разбирам — обади се Хатауей. — Извършил ли е престъпление, или не?

— Извършил е тежко престъпление — кимна Майлс. — Дезертирал е в разгара на боя… Ако бъде екстрадиран на Бараяр, там ще го разчленят. Технически погледнато…

— Ще го тикнат в затвора, така ли? — попита Хатауей и сви рамене: — Това не звучи чак толкова страшно. Вече два месеца живее в Центъра за рециклиране, който според мен е по-страшен от всички затвори на света. Какъв е проблема?

— Казах, че ще го разчленят — отговори Майлс. — А това означава да го разсекат на четири парчета.

— Но това означава да го убият! — извика ужасено Хатауей, очите му смаяно пробягаха по безизразните лица на тримата бараярци.

— Не мога да ги понасям тези бетианци! — с отвращение изръмжа Баз.

Хатауей започна да си мърмори под носа, до ушите на Майлс стигна словосъчетанието „кръвожадни варвари“…

— След като не сте от Военната полиция, спокойно можете да се пръждосвате — добави Баз и седна обратно на мястото си. — С нищо не можете да ми помогнете.

— За съжаление трябва да предприема някакви действия — поклати глава Майлс.

— Защо?

— Страхувам се, че неволно ви направих лоша услуга, господин… Всъщност, вече можете да ми кажете името си, нали?

— Джесек.

— …господин Джесек… Видите ли, аз… аз също представлявам интерес за Силите на сигурността… И срещата ми с вас автоматически ви поставя под заплаха. Съжалявам.

— Защо ви преследва Военната полиция? — пребледня Джесек, неволно приел официалния тон на разговор.

— Страхувам се, че в моя случай не става въпрос за Военната полиция на Негово величество Императора…

Въздухът напусна дробовете на дезертьора с остро свистене, лицето му посивя. Наведе се и притисна глава към коленете си, сякаш искаше да прикрие световъртеж.

— Господи!

Главата му рязко се повдигна:

— Какво си направил, момче?!

— Аз не ви зададох подобен въпрос, господин Джесек! — рязко отвърна Майлс.

Дезертьорът смутено промърмори някакви извинения. Не мога да му кажа кой съм, въздъхна в себе си Майлс. Сторя ли го, ще хукне да бяга и ще скочи право в капана на тъй наречената мрежа за сигурност… После лейтенант Крой и отделът за сигурност към посолството на Бараяр ще започнат да го проверяват и вероятно ще побеснеят като разберат, че е никой… Най-късно утре рутинната проверка ще приключи и… Господи, аз убивам този човек!

Тръсна глава и попита:

— С какво се занимавахте в армията?

— Бях инженер-конструктор втора степен.

— В областта на какво? Оръжейни системи?

— Не, двигатели на кораби с топлинно ускорение, включително второстепенни системи за защитата им… Искам да получа работа на някой търговски кораб, но при тях почти не се срещат техническите параметри, с които съм боравил… Двигатели с хармонични импулси, цветоускорителите „Неклин“… Оказа се, че съм специалист в нещо остаряло и волю-неволю трябва да се държа настрана от главните икономически центрове…

— Хм — замислено промърмори Майлс. — А познавате ли товарните кораби от типа РГ?

— Разбира се. Работил съм на два такива кораба. В тях се използва „Неклин“, но за съжаление вече ги няма… Всички са бракувани.