Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 57

— Ами ако наемниците я конфискуват? Ако решат, че е забранена за внос, тъй като включва роботизирани машини и други подобни неща? Те едва ли се съобразяват с междугалактичните конвенции… — Съмнението на Елена видимо се усили и започна да се превръща в загриженост.

— Почти улучи — протегна се с усмивка той. — С какво е характерен износа на колонията Бета?

— Високотехнологични продукти, разбира се. Оръжия и оръжейни системи… — На лицето й се изписа смайване: — О, Майлс!…

— Селскостопанска техника! — изръмжа подигравателно той. — Как не! Но в офертата се споменава и за човек от Фелиция, който трябва да придружава стоката като представител на компанията-получател… Още сутринта възнамерявам да се срещна с него, веднага след като се събуди Ботари. Ще взема, разбира се, и Мейхю…

СЕДМА ГЛАВА

Преди да натисне звънеца на хотелската стая, Майлс направи преглед на малката си армия. Макар и в цивилни дрехи, сержантът изглеждаше войник и нищо друго, докато Мейхю — изкъпан и избръснат, отпочинал и сит, беше коренно различен от вчера. И все пак…

— Изправи се, Ард — посъветва го Майлс. — Опитай се да придобиеш вид на професионалист. Трябва да получим този товар и толкоз! Мислех, че бетианската медицина е достатъчно напреднала, за да се справи с един махмурлук. Ще направиш лошо впечатление на човека, ако му се явиш с куркащи черва.

— М-м-м — беше отговорът на Мейхю, който изобщо не си направи труда да последва съвета и поне горе-долу да придобие вид на боец. — Не се безпокой за мен, момче.

— И престани да ме наричаш „момче“ — добави Майлс. — Сега си мой ординарец и трябва да ме наричаш „милорд“.

— Ама ти сериозно ли приемаш тая комедия?

Търпение, рече си Майлс. Бавно и постепенно нещата ще дойдат на мястото си.

— Това е нещо като отдаване на чест — поясни. — Проявяваш уважение към униформата, не към човека. Когато си Вор, униформата е неразделна част от теб. Дори в цивилни дрехи. Виж сержант Ботари — той ме нарича „милорд“ откакто съм се родил. Значи и ти можеш да сториш същото. Сега си му другар по оръжие…

Мейхю вдигна глава към лицето на сержанта. Ботари отвърна на погледа, лицето му бе по-намръщено от всякога. Майлс остана с впечатлението, че ако беше малко по-експресивен, той несъмнено би направил презрителна гримаса. Очевидно и Мейхю остана със същото впечатление, защото се поизпъна и неохотно промърмори:

— Слушам, милорд.

Майлс одобрително кимна и натисна звънеца. Мъжът, който им отвори, имаше тъмни продълговати очи, високи скули, мургава кожа и яркочервена коса, увита като жица и прилепнала към скалпа му. Очите му пробягаха по лицата на посетителите, задържайки се малко по-дълго върху Ботари, когото сутринта вече беше видял на екрана на видеотелефона.

— Господин Нейсмит? Аз съм Карл Даум, моля влезте.

Побърза да затвори зад тях и нещо се забави около ключалката. Вероятно току-що бяхме проверени за оръжие, отгатна Майлс. И сега фелицианецът хвърля един поглед на данните. Мъжът се обърна, на лицето му беше изписана нервна подозрителност, ръката му механично докосваше десния джоб на панталона. Гледаше само в гостите си, малката хотелска стая очевидно усилваше притеснението му. Ботари иронично се усмихна тъй като вече знаеше къде е скрито оръжието му. По всяка вероятност законно притежаван станър, помисли си Майлс, но човек никога не може да бъде сигурен…