Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 51

Баз напрегнато го наблюдаваше.

— Ти не си бараярец — отсече с хладна враждебност в гласа той.

— Само наполовина — отвърна Майлс. — Майка ми е бетианка. — Реши, че може да си спести подробностите около външния си вид. — Израснал съм на Бараяр, там е моят дом.

— Дом… — почти беззвучно повтори мъжът.

— А ти си доста далеч от дома — рече Майлс, обърна някакъв пластмасов сандък със стърчащи от него кабели и седна. Ботари остани на върха на купчината, готов да реагира при първото враждебно действие на непознатия. — По принуда ли си тук? Имаш ли нужда от помощ, за да се прибереш у дома?

— Не — намръщи се мъжът и отмести поглед. Пламъците върху сателитната антена се смалиха и изчезнаха. Той взе една решетка от климатична инсталация, сложи я върху жарта и метна рибата отгоре й.

Хатауей с интерес го наблюдаваше.

— Какво ще правиш с мъртвата златна рибка? — попита.

— Ще я ям.

— Виж какво, човече — изгледа го с отвращение Хатауей. — Достатъчно е да се явиш за регистрация в някой от Заслоните, за да получиш всички протеинови хапове, които са ти необходими. Пресни и чисти, с вкус по желание… Слаба Богу, никой на тази планета не е принуден да се храни с мъртви животни! Всъщност, откъде намери тази риба?

— Измъкнах я от един шадраван — с нежелание промърмори Баз.

— Какво?! — зяпна от смайване и ужас Хатауей. — Тези екземпляри принадлежат на зоопарка Силика! Не можеш да ядеш експонатите!

— Там има колкото щеш, едва ли някой ще усети липсата му. Не съм го откраднал, а си го улових!

Майлс потърка брадичка, вирна глава и измъкна зеленото шише на пилота Мейхю, което, подчинявайки се на неясен импулс, беше тикнал под якето си в последния момент. Баз се наежи, но видя, че не е оръжие и бързо се отпусна. Съобразявайки се с етикета на Бараяр, Майлс отпи пръв — този път съвсем малка глътчица — избърса гърлото в ръкава си и подаде шишето на слабия мъж.

— Едно питие преди вечеря? Добро е — потиска глада и дава сили. На вкус е нещо средно между мед и конска пикня.

Баз се намръщи, но прие питието. Отпи една глътка, кимна с глава и промърмори:

— Благодаря.

После свали рибата от решетката, прехвърли я върху нещо, което някога трябва да е било колело на вагонетка и седна с кръстосани крака направо на земята. Сръчно отдели костите и вдигна глава:

— Искаш ли да опиташ?

— Не, благодаря, току-що вечерях… — Майлс поклати глава, после добави: — Всъщност мога да хапна едно залче…

— За Бога! — изрази протеста си Хатауей. Баз набучи къс риба на върха на ножа си и го поднесе на Майлс, мускулите на Ботари незабележимо се стегнаха. Майлс го лапна направо от ножа, като на пикник. Преглътна го и отправи една иронична усмивка към Хатауей. Баз насочи бутилката към Ботари:

— Приятелят ти няма ли да пийне?

— Не, той е на служба — поклати глава Майлс.

— Бодигард — прошепна Баз, погледна момчето със смесица от уважение и страх и тихо попита: — Кой си ти, по дяволите?

— Не съм човек, от когото трябва да се страхуваш — отвърна Майлс. — Не зная защо се криеш тук, но мога да ти дам думата си, че няма да ти причиня зло.