Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 49

— Спокойно — прошепна в ухото на Елена той. — Ще го удавят в документи и едва ли някога ще го видиш повече… Номерът е страхотен и бетианците са доволни. Просто защото през цялото време си мислят, че ще си получиш заслуженото. Ще те моля само да се въздържаш от убийство, тъй като дипломатическият ми имунитет няма да бъде достатъчен…

Когато бетианците най-сетне се оттеглиха, Мейхю беше толкова изтощен, че едва се държеше на крака. Майлс отиде да го подкрепи, имаше чувството, че е стар морски вълк, току-що победил поредния ураган.

— Два часа — промърмори Ботари. — Намираме се на тази проклета планета едва от два часа!…

ШЕСТА ГЛАВА

— Майлс, скъпи! — рече баба му и го клъвна по бузата, както винаги правеше. — Закъсня, пак ли имаше проблеми на митницата? Много ли си уморен от пътуването?

— Никак — поклати глава той и се залюля на пети. Липсваше му лекотата на движенията в условията на безтегловност. Кипеше от енергия, имаше чувството, че може да пробяга петдесетина километра, да скача и танцува. Но фамилията Ботари — баща и дъщеря, изглеждаха доста смачкани, а офицерът Мейхю направо зелен. Представиха го надве-натри, после го експедираха в спалнята за гости. Там му предоставиха възможността да се изкъпе, да си избере някоя от пижамите, които бяха прекалено малки или огромни за фигурата му, а после да потъне в мъртвешки сън.

Бабата беше приготвила богата вечеря, по време на която, както Майлс тайно се бе надявал, вниманието й беше насочено главно към Елена. В присъствието на майката на обожавалата графиня Воркосиган, Елена изведнъж получи пристъп на свенливост, но Майлс знаеше, че старицата скоро ще я накара да се отпусне. Дотам, че момичето положително ще се зарази от бетианското й пренебрежение към класовите предразсъдъци на Бараяр. Дали това няма да намали напрежението между него и Елена, започнало да се трупа от момента, в който престанаха да бъдат деца? Всичко се дължи на проклетия ворски костюм, помисли си Майлс. Имаше дни, в които го усещаше като тежка броня — неудобен, ръбат и безнадеждно остарял. Противен като облекло, изключващ всякаква близост. Трябва й отварачка за консерви, за да види мизерното съдържание на блестящата броня, въздъхна в себе си той. Беше се загледал в прекрасната черна коса на Елена и може би затова разбра със закъснение, че старицата се обръща към него.

— Моля за извинение, госпожо…

— Говорех за съседа, господин Хатауей — търпеливо повтори баба му. — Знаеш го, онзи дето работи в Центъра за рециклиране… Запознахте се когато ти учеше тук.

— О, да, помня го.

— Има малък проблем и решихме, че ти като бараярец ще можеш да му помогнеш… Нарочно не предприе нищо преди пристигането ти… Мислехме си, че ако не си много уморен, може би още тази вечер ще се опиташ да направиш нещо… Защото, честно казано, проблемът започва да става доста обезпокоителен…

* * *

— Всъщност не мога да ти кажа кой знае какво за него — промърмори Хатауей, отправил поглед към огромната площ, за която отговаряше. А Майлс неволно се запита дали някога ще успее да свикне с противната миризма. — Твърди, че е бараярец и това е всичко. Отвреме навреме изчезва, но после се връща… Опитах се да го убедя да отиде поне в някой от заслоните, но идеята явно не му хареса. Напоследък изобщо не ме допуска до себе си. Никога не се е опитвал да направи нещо лошо, кротък е, но… След като е бараярец, от него наистина може да се очаква всичко… О, извинявай, не исках да те засегна…