Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 45

Мейхю поклати глава.

— Чудесно, това опростява нещата. — Палци в стената, завъртане, оттласкване… — Междувременно не могат да ти приложат шоково лечение, не могат и да те арестуват. Ти ставаш част от мен…

— Шибана работа — примигна със съмнение Мейхю. — Къде ще се подпиша? Кой ще завери подписа ми?

— Трябва просто да коленичиш пред мен, да сложиш ръка между дланите ми и да повториш две кратки изречения. Дори свидетели не са задължителни, макар че обикновено присъстват поне двама…

— О’кей — сви рамене Мейхю. — Нямаш проблеми, момче.

— „Нямаш проблеми, момче“ — имитира го Майлс и отново се оттласна от стената. — Пак не ме разбираш… Това, което ти казах, е много малка част от сделката и се отнася само до привилегиите ти. Но в нея има и задължения, включващи и правата, които ще имам върху теб. Един пример — ако по време на бой откажеш да изпълниш моя заповед, аз имам право да ти отсека главата. Веднага, на място!

Ченето на Мейхю увисна.

— Май и върху теб ще трябва да метнат мрежата си онези от Съвета за психическо здраве! — удивено промърмори той.

— Не могат — иронично се усмихна Майлс. — Защото ако се опитат, аз ще потърся закрилата на моя рицар-господар. И ще я получа. Той е доста чувствителен когато обиждат подчинените му… Ако ти станеш мой ординарец и слуга, това автоматически те поставя под закрилата и НА МОЯ рицар-господар, разбираш ли?

— Аха — кимна Мейхю. — После продължаваме нагоре по веригата…

— Няма верига, просто защото аз съм дал клетва за вярност директно на Грегър Ворбара и съм негов покорен слуга… — Майлс си даде сметка, че думите му едва ли имат някакъв смисъл в ушите на този полупиян пилот.

— А кой е този Грегър?

— Императорът на Бараяр.

— Аха.

Типичен бетианец, въздъхна Майлс. Те изучават единствено историята на Земята и своята собствена, нищо друго не ги интересува.

— Помисли си — каза на глас той. — Работата е сериозна, не можеш да я приемеш просто ей така…

Когато и последният гласов отпечатък беше акуратно записан, Мейхю се зае да дезактивира спусъка на игления имплодер. Майлс следеше действията му със затаен дъх, но всичко премина добре. Минути след това към кораба се прикачи совалката на старши пилота и спускането им към планетата започна.

— Нямах представа, че сте от толкова богата фамилия, лорд Воркосиган — обърна се към него пилотът, в гласа му се долови нескрито уважение. — Не очаквах подобно решение на проблема, но един космически кораб като този вероятно е дреболия за богат бараярски лорд като вас…