Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 43

Мейхю поклати глава, ръцете му притискаха игления имплодер със страстта на дете към любима играчка.

— Опитах се — промърмори той. — Опитах всичко. Бях близо до отпускането на изгоден кредит, но Калун направи по-добра оферта и ми го отне…

— О — въздъхна мрачно Майлс и върна бутилката. Очите му се заковаха в пилота. Гледаше го под ъгъл от деветдесет градуса, тъй като тялото му незабележимо беше променило положението си във въздуха. — Едно ще ти кажа — не бива да се предаваш! Поне мен така са ме учили — капитулацията е позор за всеки Вор! — Въздъхна и започна да си тананика отдавна забравена детска песничка. Май се казваше „Завземането на Сребърната луна“… В думите й се споменаваше велик Вор, ставаше въпрос и за красива вещица, използвала атомна мина вместо метла… В крайна сметка именно чрез тази мина двамата победили враговете си… „ДАЙ ДА ПИЕМ ПО ГЛЪТКА, ТРЯБВА ДА ПОМИСЛИМ… АКО СЕ ОБРЕЧЕШ НА МЕН, ТВОЯТ БОГ ЩЕ ТЕ БЛАГОСЛОВИ…“

— А? — погледна го с недоумение Мейхю.

— Нищо, извинявай — промърмори Майлс, осъзнал, че е рецитирал куплетите на глас. Увисна неподвижно в пространството и отново потъна в размисъл. — Проблемът на бетианците е, че никой не поема лична отговорност — промълви след известно време той. — Човек непрекъснато се сблъсква с фиктивни и безлични компании, които се управляват от призраци… Ти имаш нужда от покровител-боец, който да извоюва победата с меч в ръка. Като Ворталия Храбреца…

— Имам нужда от още едно питие — мрачно промърмори Мейхю.

— Така ли? — Майлс едва сега осъзна, че е задържал бутилката. — Извинявай… — В главата му бавно започна да се оформя една идея. Още малко усилия и тя ще започне да пулсира като ярка звезда… — Да, държа я! — извика след секунда той и понечи да се изправи. Но движението му беше прекалено рязко и тялото му заплува във въздуха на кабината.

Мейхю се стресна и замалко не натисна спусъка на игловия имплодер.

— Аз я държа! — промърмори той и за всеки случай огледа пластмасовата бутилка в ръцете си.

— Най-добре ще е да извършим всичко оттук — възбудено рече Майлс, най-сетне успял да прекрати въртеливото движение на тялото си. — Първо правило на военната стратегия: НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ОТ ВЕЧЕ ПРИДОБИТО ПРЕДИМСТВО! Мога ли да използвам комуникационния ти панел?

— За какво?

— Този кораб ще бъде закупен от мен — важно отговори Майлс. — След което ще те наема да го управляваш!

Мейхю смаяно местеше поглед между бутилката и лицето на младежа.

— Имаш ли толкова пари?

— Хм… Притежавам известни АВОАРИ…

* * *

Няколко минути работа с комуникационната конзола и видеоекрана оживя, запълнен от лицето на шефа на демонтажния екип. Майлс му направи своето предложение, а Калун го изслуша с недоверие, а после и с гняв.

— И това наричате компромис, така ли? — ревна той. — Предлагате и цена! Аз да не съм някакъв шибан брокер на недвижими имоти?!

— Господин Калун, позволете ми да отбележа, че не трябва да избирате между моето предложение и този кораб — прекъсна го със сладък глас Майлс. — Трябва да избирате между моето предложение и истински дъжд от отпадъци!