Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 46

— Не е точно така — поклати глава Майлс. — Ще се наложи да направя доста комбинации. Семейството ми наистина е било богато, но отдавна, още през Епохата на Изолацията… В периода между икономическата революция в края на тази епоха и Първата сетагандийска война финансовата ни мощ е намаляла значително… — На лицето му се появи крива усмивка: — Благодарение на галактически търговци като вас… Прадядо ми по бащина линия решил да направи удар, изкупувайки скъпоценните камъни, които предлагали галактическите търговци. Брилянти, рубини, изумруди… Вложил в тях всичките си налични пари, плюс по-голямата част от недвижимите си имоти, предимно замъци… После се оказало, че скъпоценните камъни са синтетични. Били много по-съвършени от естествените, но евтини като… като пясък. Пазарът бил наводнен с тях и прадядо ми фалирал… Разказвали са ми, че прабаба ми така и не му простила тази глупост… — Махна с ръка на Мейхю и пое бутилката. Предложи я на старши пилота, на той отказа с презрително поклащане на глава. Майлс сви рамене и отпи едра глътка. Това питие е страхотно. Храносмилателната и кръвоносната му системи сякаш грееха, обляни от топла светлина. Имаше чувството, че може да изкара цяла седмица без да мигне.

— За съжаление по-голямата част от продадените земи били около имението Воркосиган, а там почвата е доста суха — продължи той. — Не според вашите стандарти, разбира се… Запазил земите в околностите на замъка Воркосиган Вашной, които били далеч по-добри…

— Какво е за съжаление тогава? — учуди се Мейхю.

— Замъкът Воркосиган Вашной е бил важен правителствен център, в околностите му се е въртяла оживена търговия, имало е добре развита промишленост — поясни Майлс. — Като прибавим това и факта, че фамилията Воркосиган е участвала активно в Съпротивата, нямало нищо чудно в желанието на сетагандианците да завладеят града. Сторили го и го държали в продължение на години. Това е дълга история, но с тъжен край… Градът бил напълно унищожен и днес представлява просто една стъклена дупка в земята… В тъмна нощ човек все още може да забележи бледото му сияние, вижда се от двадесет километра…

Старши пилотът плавно приземи малката совалка.

— Хей! — изведнъж вдигна глава Мейхю. — Тая земя, дето сте я притежавали около Воркосиган… как му беше името…

— Вашной — подсети го Майлс. — Стотици квадратни километри, по-голямата част подветрена…

— Нея ли ипотекира? — попита Мейхю и лицето му светна. — НЕЯ ли заложи на онова влечуго Калун, за да получиш кораба ми? — Напуснаха совалката, тялото на Мейхю вече се тресеше от смях.

— Не обиждай влечугите — отвърна с усмивка Майлс. — Той провери климатичните диаграми, но не обърна внимание на радиоактивния фон… Вероятно и той като теб е учил само националната ви история…

Мейхю седна върху площадката за кацане и започна да се смее като луд. Челото му почти удари в земята, беше на ръба на истерията. Вероятно поради липсата на сън.

— Хей, момче! — изхълца той. — Ще пиеш едно от мен!

— Аз наистина възнамерявам да му платя — поясни Майлс. — Избраните от него хектари положително ще бъдат една неестетична дупка за някой от моите наследници, поне през следващите няколкостотин години… После радиацията ще намалее и изчезне. Но ако междувременно нашият приятел стане алчен и реши да си търси своето, несъмнено ще си получи заслуженото!