Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 47

Към тях се бяха насочили три групи хора. Първата се водеше от Ботари, който очевидно бе успял да се справи с митническата проверка. Яката му беше разкопчана, дрехите му измачкани. Охо, рече си Майлс. Значи са го претърсвали и настроението му е отвратително. След него вървеше бетиански полицай с новичка униформа, а най-отзад куцукаше непознат цивилен бетианец, който ядосано жестикулираше. На лицето му имаше яркочервен белег, едното му око беше посиняло и почти затворено. До него вървеше Елена, готова да се разплаче.

Втората групичка се водеше от административната директорка на летището и изцяло се състоеше от служебни лица. Начело на третата крачеше познатата на Майлс бетианка с полицейска униформа. Зад нея крачеха двама едри полицаи с решителни лица, следвани от четирима с бели престилки. Мейхю се огледа и бързо започна да изтрезнява. Бетианските полицаи държаха оръжията си готови, вероятно заредени с упойващ газ.

— Ей, момче… — промърмори Мейхю и бавно започна да се надига от палубата. Полицаите се разпръснаха във верига. — Ей, момче!…

— Решението зависи от теб, Ард — тихо промълви Майлс.

— Добре, готов съм!

Първа пристигна групичката, водена от Ботари. Сержантът отвори уста, но Майлс вдигна ръка и тихо, МНОГО тихо каза:

— Внимание, сержант! Пилотът Мейхю ще даде клетва и имам нужда от свидетел!

Номерът с тихия глас наистина е страхотен, рече си Майлс докато гледаше как Ботари затваря уста и застава мирно.

— Сложи ръка между дланите ми, Ард… Точно така. А сега повтаряй след мен… „Аз, Ард Мейхю“… Това е точното ти име, нали?… Добре, слушай и повтаряй… „Аз, Ард Мейхю, се заклевам свободно и по собствена воля да премина на служба при лорд Майлс Нейсмит Воркосиган като обикновен ординарец…“ Хайде, повтаряй! — Мейхю се подчини, очите му трескаво оглеждаха приближаващите се врагове. — „Ще му служа вярно и ще го считам за свой рицар-господар до самата си смърт, или докато той не реши да ме освободи…“

Майлс изчака повторението и на тази част от клетвата, прецени разстоянието, което ги делеше от представителите на властта и започна своята:

— Аз, Майлс Нейсмит Воркосиган, покорен васал на император Грегър Ворбара, приемам твоята клетва и обещавам да те закрилям в качеството си на твой рицар-господар… Готово, можеш да станеш…

Хубаво, че церемонията отвлече вниманието на сержанта и той забрави какво възнамеряваше да каже, въздъхна в себе си Майлс. Ботари все пак успя да се окопити и просъска:

— Господи! Ти не можеш да приемаш клетвата на един бетианец!

— Току-що го сторих — усмихна му се невинно Майлс, дълбоко в душата му потрепна тържество. Очите на сержанта се спряха за миг на бутилката в ръката на Мейхю, после се присвиха по посока на Майлс: