Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 44

— Ако разбера, че сте в комбина с оня…

— Днес го видях за пръв път — отвърна Майлс.

— И какво й е на тая земя, дето я предлагате? — подозрително попита Калун. — Освен, че е на Бараяр, разбира се…

— Прекрасна и плодородна селска земя — отвърна Майлс. — Залесена, 100 сантиметра дъжд годишно (това би трябвало да привлече всеки бетианец), на някакви си триста километра от столицата…

Добре, че столицата се пада от подветрената страна…

— Моя абсолютна собственост. Съвсем наскоро я наследих от дядо си. Можете да направите проверките си в посолството на Бараяр, там разполагат и с информация за климата.

— Надявам се, че този валеж не се изсипва еднократно, нали?

— Не, разбира се — отвърна Майлс и се изпъна с достойнство. (Което не беше особено лесно в състояние на безтегловност). — Това е наследствена земя, моето семейство я притежава в продължение на десет поколения. Бъдете сигурен, че ще покрия полицата в момента, в който се върна у дома.

Калун нервно разтърка брадичката си.

— Цената плюс 25% — рече.

— Плюс десет.

— Двадесет.

— Десет, или се оттеглям и ви оставям да преговаряте с пилота Мейхю!

— Добре — изграчи Калун. — Десет процента.

— Разбрахме се.

Не беше толкова лесно, разбира се. Но планетарната информационна мрежа на Бета работеше безупречно и договорът, за който на Бараяр щяха да отидат дни, тук беше сключен за по-малко от час, при това директно от кабината на Мейхю. Майлс с нежелание се отказа от тактическото предимство, което му предоставяше игленият имплодер в кабината, а самият Мейхю започна да клинчи, при това точно в разгара на преговорите.

— Виж какво, момче — обади се внезапно той. — Оценявам това, което се опитваш да направиш, но вече е много късно… Сам разбираш, че стъпя ли долу, те само ще се изсмеят на сделката. На мястото за приземяване ще ме чака полицията, а до нея — екип на Съвета за психическо здраве! Моментално ще ми метнат мрежата за зашеметяване и после спокойно можеш да ми идваш на свиждане… Поне два месеца ще се разхождам с кротка усмивка на уста. След шокова терапия човек винаги се усмихва… Това е положението, момче. Много е късно!

— Никога не е късно! — остро отвърна Майлс. — Човек се надява докато е жив! — Оттласна се от стената и направи три широки загребвания с ръце — сякаш крачеше из нормална стая. Стигна до насрещната стена и бавно се завъртя. Главата му напрегнато работеше.

— Имам една идея — обяви след малко той. — Обзалагам се, че тя ще ни даде необходимото време, поне докато измислим нещо по-добро… Бедата е там, че ти не си бараярец и няма да разбираш какво вършиш… А работата е сериозна.

— А? — объркано го изгледа Мейхю.

— Слушай внимателно — въздъхна Майлс, оттласна се с палци от стената и се завъртя. — Ако ми дадеш клетва за вярност и обявиш, че аз съм твой рицар-господар (това е най-кратката и ясна клетва на нашите рицари), аз МОЖЕ БИ ще успея да те включа в своя дипломатически имунитет III степен… С положителност бих го сторил, ако беше гражданин на Бараяр. Но ти си бетианец. Във всеки случай ще ангажираме с казуса половин дузина адвокати и те в продължение на няколко дни ще спорят чий закон има прецедент… През това време аз ще бъда задължен да ти осигурявам храна и подслон, облекло и оръжие (този кораб ще приемем за твое оръжие), а освен това ще те закрилям в случай на нападение от друг рицар… Но тук, на колонията Бета, това е изключено… Ще имам и известни усложнения с роднините ти… Между другото, имаш ли семейство?