Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 34

Сержантът отговори на тази атака с нещо средно между ръмжене и въздишка на досада.

Майлс се усмихна и потърси в паметта си името на митническия служител.

— Добър ден, офицер Тимънс — поздрави той. — Мислех, че отдавна сте получили повишение, но сега виждам, че все още сте на линия…

Митничарят погледна Майлс и кимна с глава за поздрав, поведението му стана доста по-любезно.

— Добър ден, лорд Воркосиган — отвърна той. — Такава ни е службата, знаете… — Разпръсна документите им под лещата на апарата си и кимна с глава: — Разрешенията ви за престой са редовни. Сега ще ви помоля да минавате един по един през този скенер…

Сержант Ботари намръщено огледа машината, очите му упорито отбягваха погледа на Майлс.

— Аз и Елена ще минем първи — промълви младежът, обзет от внезапни подозрения.

Елена премина с вдървената и малко несигурна усмивка на човек, който е стоял твърде дълго неподвижен за снимка. После пристъпи напред и започна да се оглежда. Макар и малък подземен пункт за митнически контрол, това все пак си беше друга планета. Майлс се надяваше, че колонията Бета ще повиши настроението й след пълния провал, който бяха претърпели на Ескобар.

В продължение на два дни се бяха ровили в стари архиви и под непрестанен дъжд бяха обикаляли отдавна занемарени военни гробища, преструвайки се пред Ботари на силно заинтригувани от историята на планетата. Резултатът беше кръгла нула. Нито гроб, нито някакъв документ за майката на Елена. Но момичето не изглеждаше особено разочаровано от провала на тайното им разследване.

— Ето, виждаш ли? — беше прошепнала на Майлс тя. — Татко НЕ МЕ Е ИЗЛЪГАЛ! А ти имаш прекалено развинтена фантазия!

В подкрепа на това становище беше и очевидната досада, с която сержантът прие неочаквания им интерес към военната история. Но все пак…

Може би фантазията му наистина беше развинтена. Колкото по-безнадеждно затъваха в неизвестното, толкова по-упорит ставаше Майлс. Дали търсеха не там, където трябва? Дали трябва да помислят за други гробища? Собствената му майка беше приела да замине с баща му, но дали романтичната връзка на Ботари се е развила също така успешно? Но ако се беше провалила, трябваше ли непременно да търсят гроб? Може би трябваше да потърсят майката на Елена в регистъра на бежанците?… При тази мисъл сърцето му потръпна. Даде си сметка, че подобно нещо едва ли би посмял да предположи на глас.

Изведнъж му се прииска да беше преодолял свенливостта си, за да попита графиня Воркосиган относно мълчанието, с което беше оградено раждането на Елена. Надяваше се да го стори като се върнат, да научи от майка си цялата истина. А след това заедно да преценят каква част от нея да споделят с дъщерята на Ботари.

Сега пристъпи след нея в пространството на скенера, в душата му потрепна нетърпеливо очакване. Искаше му се да й разкрие с един замах всички красоти на Бета.

След него дойде ред на сержанта и скенера издаде остър звън.

Митническият агент Тимънс поклати глава и въздъхна: