Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 36

Майлс проследи движението на главата й, после отговори:

— Поставят им постоянни контрацепитивни спирали — както на жените, така и на хермафродитите… Махат ги само със специално разрешение. А самият ритуал е много особен — с едно посещение в клиниката се поставя спирала, пробиват се ушите и… — тук откри, че е негов ред да се изчерви, но въпреки това завърши започнатото изречение: — …и им премахват химена… После се прави семейно тържество… Именно по ушите се познава кое момиче вече се е простило с девствеността…

Сега вече разполагаше с цялото й внимание. Пръстите й неволно докоснаха обиците, лицето й се покри с гъста червенина.

— Майлс! Нима те ще ме вземат за…

— Няма от какво да се безпокоиш. Дори да си сама, без мен или баща ти наблизо, няма да имаш проблеми… Казваш им да се разкарат и те го правят… Желанието за контакт тук не се приема като срамно или обидно, но аз все пак трябва да те предупредя… — На устата му се появи весела усмивка: — Или ще предпочетеш да си държиш ушите в продължение на шест седмици, а?

Тя рязко свали ръцете си в скута, устните й обидено се свиха.

— Знам, че е много неприятно — промърмори примирително той, а в душата му изплува един доста обезпокоителен спомен.

Беше петнадесетгодишен когато пристигна на Бета за едногодишно обучение. Дълбоко в душата си мечтаеше за пълната сексуална свобода, която цареше тук, но мечтите му бързо бяха попарени. Просто защото красивите момичета отдавна бяха ангажирани, а останалите — включително хермафродитите и момчетата с обратни наклонности, бяха разпределени сред самаряните с по-ниски претенции.

Нямаше нищо против да бъде обект на съжаление от страна на момичетата, които го правят от любопитство, но бързо откри, че бараярската му кръв отхвърля последните две категории сексуални партньори, докато бетианската жилка му позволява да ги търпи… Изкара един кратък романс с момиче от любопитния тип и това му стигаше. Любопитството й към особеностите на тялото му го накараха да изпита чувство за собствено достойнство, тъй като все пак беше нещо по-различно от откритото отвращение, което предизвикваха недъзите му на Бараяр. С това всичко приключи — след като откри, че в сексуално отношение той не представлява нищо особено и е съвсем като другите, момичето се оттегли…

Цялата работа приключи с ужасна, проточила се няколко безкрайно дълги седмици депресия. Кулминацията й настъпи в една непрогледна нощ, когато сержантът спаси живота му за трети път, но за това не узна никой… Бореха се настървено, истерията беше увеличила стократно силите на Майлс, ножът му на два пъти прониза тялото на Ботари. Едрият мъж внимаваше да не строши крехките му кости и успя да го укроти с цената на доста усилия. Накрая Майлс се предаде, отпусна глава на окървавените гърди на сержанта и избухна в плач. Човекът, който го беше носил в продължение на четири години преди да проходи, отново го взе на ръце и го постави да си легне. После се зае да превързва раните си и с това инцидентът беше приключен.