Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 35

— Никога не се отказвате, нали сержант?

— Извинете, че се намесвам — обади се Майлс. — Нали свършихте с дамата и мен? — Получил утвърдително кимване, той прибра документите и добави: — Докато вие двамата обсъждате своите… хм… различия, аз възнамерявам да покажа на Елена летището за совалки и околностите му. Сержант, можете да освободите багажа, ще се срещнем в главната зала…

— Ти не бива да… — започна Ботари.

— Всичко ще е наред — увери го с усмивка Майлс, после хвана ръката на Елена и побърза да се отдалечи. Момичето крадешком се обърна назад.

— Баща ми наистина ли се опитва да вкара незаконно някое от оръжията си?

— Предполагам — въздъхна Майлс. — Никога не съм бил привърженик на оръжията, но без тях той се чувства гол… А ако бетианците са толкова стриктни при проверката на всички пристигащи, ние наистина няма от какво да се страхуваме…

Наблюдаваше я отстрани докато влизаха в главната зала, със задоволство забеляза как очите й блеснаха и гърдите й развълнувано се надигнаха. Щедра жълтеникава светлина обливаше залата, който по-скоро приличаше на прекрасна тропическа градина. Сочна зеленина, прекрасни цветя, птича песен и ромон на невидими поточета ги заобикаляха отвсякъде.

— Сякаш влизам в гигантски терариум — възкликна тя. — Имам чувството, че съм рогат скакалец…

— Точно така — кимна той. — В зоопарка Силика ги има колкото щеш…

Бавно се приближиха към нещо като площадка, заобиколена от малки магазинчета. Той внимателно я поведе напред, опитвайки се да й спести част от изложените стоки, които положително щяха да й се сторят прекалено шокиращи. Като витрината на този секс-магазин например… Нямаше нищо против да се наслаждава на руменината й, но беше достатъчно разумен да не я пресилва още през първия час от престоя й тук. Разумът му дойде на помощ и когато погледът й беше привлечен от разкошен петнист гущер от Тау Цета, блестящ като скъпоценен камък. Не й го подари само защото за отглеждането му бяха задължителни строгите правила за хранене, а и не беше сигурен дали петдесеткилограмовото влечуго подлежи на опитомяване. Приближиха се към перилата на един балкон, от който се разкриваше прекрасен изглед към градината. Седнаха на дървената пейка, после Майлс отскочи да купи сладолед.

— Колко свободно изглежда всичко тук! — прошепна Елена, облиза пръстите си и се огледа с блеснали очи. — Няма охрана, няма униформи… Сигурна съм, че жените в тази страна се чувстват съвсем различно!

— Зависи какво разбираш под свобода — отбеляза Майлс. — Тук има правила, които ние у дома никога не бихме търпели. Трябва да ги видиш по време на кампания за добив на енергия, или пък на тревога от пясъчна буря… Всички знаят мястото и задълженията си, при тях няма това, което ние наричаме отрепки на обществото…

Елена очевидно не го разбра, усмивката й беше объркана.

— Освен това всеки сам урежда брака си, нали?

— А знаеш ли, че трябва да искат разрешение, за да имат деца? Първото е свободно, но после…

— Това е абсурд! — поклати глава тя. — Как е възможно да се спазват подобни ограничения? — Очевидно забележката й се стори твърде смела, тъй като бързо се огледа, очаквайки сержанта да бъде някъде наоколо.