Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 33

Хм. Краката го носеха напред-назад, умът му работеше на високи обороти.

— Тогава няма да я каня!

— Е, това вече е нещо друго — въздъхна с нескрито облекчение графът.

— Ще помоля мама да я покани — добави Майлс. — Да видим тогава каква ще бъде реакцията на Ботари!

— Бива си те, момчето ми — усмихна се одобрително и малко изненадано граф Воркосиган, а сърцето на Майлс се изпълни с радостно ликуване.

— Идеята за това пътуване всъщност е на мама, нали сър? — попита той.

— На практика — да — призна графът. — Но аз бях доволен от нея, тъй като ще бъда много по-спокоен да те изпратя на Бета за следващите няколко месеца. — Изправи се на крака: — Сега ще ме извиниш, но трябва да тръгвам. Налага се да обърна внимание на подлия двуличник Вордрозда, за благото на Империята!… — На лицето му се появи израз на неприкрито отвращение. — Честно казано, бих предпочел да си говоря с теб, а дори и се напия в някой ъгъл с онзи идиот Иван! — Очите му гледаха топло и приятелски.

— Работата преди всичко, сър — кимна Майлс. — Разбирам ви отлично.

Граф Воркосиган се спря на прага, на лицето му се появи особено изражение.

— Нищо не разбираш — поклати глава той. — Защото именно моята работа се превърна в проклятие за теб… Страшно съжалявам, че ти причиних такива неприятности!

Неприятности, но за кого, горчиво се запита Майлс, после тръсна глава. По дяволите, това вече няма значение!

— Никога не съм си представял, че ще стане така — добави баща му, кимна с глава и излезе.

Пак ми се извиняват, отчаяно въздъхна Майлс. Внушават ми, че съм о’кей, после започват да ми се извиняват… Ех, татко, татко!…

Продължи да крачи напред-назад, болката в гърдите му беше толкова силна, че той се обърна към плътно затворената врата и извика:

— Ще те накарам да си оттеглиш извиненията! Нищо ми няма, дявол да го вземе! Ще видиш! Ще те накарам да бъдеш толкова горд с мен, че бързо ще забравиш проклетото си чувство за вина! Давам ти дума, думата на един Воркосиган! Заклевам се, татко!… — Понижи глас и някак замислено добави: — Заклевам се и на теб, дядо!

Направи още една обиколка на стаята, после възбудата го напусна и тялото му се строполи върху леглото. Клепачите му лепнеха за сън, наоколо имаше трохи и салфетки. Празната бутилка стърчеше върху масичката, пълната беше изправена до стола.

— Пак си говориш сам — поклати глава той. — Това е лош признак, момче!

Краката го боляха ужасно. Пресегна се към стола, взе пълната бутилка и отново легна.

ПЕТА ГЛАВА

— Много добре, отлично! — промърмори стройният бетиански митнически служител, на лицето му се появи иронична усмивка. — Бас държа, че това е сержант Ботари от Бараяр! Какво ми носите този път, сержант? Няколко ядрени противопехотни мини, които сте забравил в задния си джоб? Едно-две лазерни оръдия, сложени по погрешка сред приборите ви за бръснене? Или може би гравитационен имплозив, пъхнат в ботуша ви?