Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 32

Какво, по дяволите, става тези дни в правителството, запита се Майлс. Май никой не е склонен да го сподели с мен! Лорд Майлс Нейсмит Воркосиган! Занятие: риск за сигурността. Хоби: падане от стени, смъртно разочарование за старци, разплакване на млади момичета… Страшно много му се прииска да изясни отношенията си с Елена. Но за това имаше само един начин — да открие проклетия гроб и да прекрати кошмарите й. Доколкото можеше да прецени обаче, този гроб вероятно щеше да се окаже някъде на Ескобар, сред шест или седем хиляди подобни гробове, останали след неуспялата агресия…

Планът се роди в главата му в кратката секунда, която разделяше разтварянето на устата му от първата дума. В резултат забрави какво възнамеряваше да каже и си остана с раззината уста. Граф Воркосиган вдигна вежди в любезно очакване и Майлс неочаквано изтърси:

— Има ли някакви новини от баба Найсмит?

— Странно, че се сещаш за нея — присви очи граф Воркосиган. — През последните няколко дни майка ти само за нея говори…

— При създалите се обстоятелства това е напълно логично. Макар че баба е здрава като камък, а бетианците живеят най-малко до сто и двайсет години… При това считат, че това дълголетие е част от гражданските им права.

Бабата на Майлс се намираше на три седмици път от Бараяр при директен полет, плюс седем междинни топлинни ускорения. Сигурно можеше да се намери някой търговски кораб, който спира и на Ескобар… Време е за една малка екскурзия, момче, рече си Майлс. И за едно също така малко разследване… Може да се осъществи незабележимо, дори в присъствието на Ботари. Какво по-естествено от поклонението пред гробовете на имперските бойци, особено за младеж, който се интересува от военната история на родината си?

— Сър — започна той. — Допускате ли, че…

— Синко — обади се в същата секунда граф Воркосиган. — Какво би казал, ако…

— Извинявам се — прекъсна се Майлс. — Моля, продължавайте…

— Исках да кажа, че сега му е времето да посетиш баба Нейсмит… — продължи графът. — Не си ходил на Бета вече почти две години, нали? Бетианците може наистина да живеят до сто и двадесет години, но човек никога не знае…

Майлс едва не подскочи от радост, но успя да се овладее.

— Чудесна идея! — извика той. — А може ли да взема и Елена?

— Какво? — отново се извиха веждите на баща му.

Майлс скочи на крака и възбудено закрачи из стаята. Да предложи на Елена междупланетно пътешествие! Господи, та това ще я накара да го възприеме като истински герой! Ще започне да го гледа с уважението, което вероятно изпитва към двуметровия гигант Ворталия Храбреца!

— Защо не, сър? — попита възбудено той. — Ботари при всички случаи ще пътува с мен, защо да не вземе и дъщеря си? Никой не би намерил това за странно!

— Не мога да си представя реакцията на Ботари когато му кажа, че трябва да изложи Елена на опасностите, които я чакат в колонията Бета — отбеляза граф Воркосиган. — Той познава тази планета, а тази вечер ви видя и едва ли ще подскочи от радост като чуе поканата ти…