Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 192

Най-голямата купчина бе заделена за новото лице на Ели Куин. Когато баба му спомена приблизителната стойност на операцията, Майлс замалко не се задави. А когато се отделиха пари за всички дългове, в ръката му остана една доста тъничка пачка.

— Господи, Майлс! — ухили се подигравателно Иван. — Нима ще се окаже, че имаш и печалба? В такъв случай си първият от рода Воркосиган, който прави това в течение на пет поколения! Сигурно се дължи на бетианската кръв, която тече в жилите ти…

— Това става семейна традиция, а? — промърмори Майлс и претегли банкнотите върху дланта си. — Баща ми се разделил с 275,000 марки един ден преди да изтече мандата му на регент, само за да уравновеси баланса с този, който е имал шестнадесет години по-рано — при встъпването си на тази длъжност!

— Така ли? — вдигна вежди Иван. — За пръв път го чувам.

— Защо според теб не ни подновиха покрива миналата година? — попита Майлс. — Мама страшно много съжалява… За покрива, разбира се… Иначе играта не била лоша… Всеки измислял тайни местенца за заравянето на парите… В крайна сметка отишли в сиропиталището…

Обзет от любопитство, Майлс натисна няколко клавиша и на екрана потекоха цифрите на днешния обменен курс. Фелицианските милифениги вървяха 1206 за един бетиански долар, но все пак присъстваха в бюлетина. През миналата седмица бяха стрували 1459…

Станаха и се отправиха към изхода.

— Пътуваме с фелициански куриерски кораб — поясни на баба си той. — Следователно един ден преднина ще ни бъде напълно достатъчна… След това можеш да се обадиш в посолството и да ги освободиш от напрежението…

— Добре — усмихна се тя. — Бедният лейтенант Крой вече е убеден, че ще завърши кариерата си като пазач на някой забравен от Бога склад…

— А, щях да забравя Тав Калун — спря се на прага Майлс.

— Да?

— Знаеш ли килерчето на чистачката на втория етаж?

— Мисля, че се сещам къде е — погледна го притеснено госпожа Нейсмит.

— Моля те да направиш така, че утре сутринта някой да се отбие там. Но не по-рано…

— Няма и да си помисля — увери го тя.

— Хайде, Майлс! — обади се зад гърба му Иван.

— Само още секунда.

Върна се обратно до мястото, където седеше Ели Куин. Сложи пачката в ръката й и я накара да свие юмрук.

— Бойна премия! — прошепна в ухото й той. — За това, което направи преди малко във фоайето. Заслужи си парите!

Целуна ръката й и се втурна след Иван.

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Майлс направи широк завой над замъка ВорхарТънг, потискайки с мъка желанието си да стовари лекия летателен апарат директно на поляната пред входа. Повърхността на реката, която се извиваше през столицата Ворбар Султана, беше покрита с трошлив лед, в средата вече се виждаше зеленикава ивица вода. Това означаваше, че дебелите снегове, покриващи планинската верига Дендарии далеч на юг, вече са започнали да се топят. Древната сграда беше оградена с високи крепостни стени, летателният апарат леко подскочи при приземяването си, олекнал от влажния въздух откъм реката.

Модерният град се простираше километри наоколо, улиците бяха задръстени от сутрешния трафик. Местата за паркиране пред замъка бяха заети от разнообразни превозни средства, още по-пъстра беше палитрата на поне петдесетина различни ливреи, облечени от шофьорите край тях. Настанил се до Майлс, Иван се зае да брои флаговете, развяващи се на главната кула.