Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 191

— Успял ли е?

— Вероятно… Поне такава беше информацията, донесена от последния куриерски кораб…

— Умно, много умно… — промърмори Майлс и продължи да крачи напред-назад. — Може би…

— И аз нищо не разбирам — оплака се Иван. — Узурпацията е далеч по-тежко обвинение!

— Но по него аз съм напълно невинен. Освен това то е явно скалъпено. Достатъчно е да се явя пред Съвета и да го отрека… Докато нещата със закона Ворлупулус стоят другояче — него аз действително съм нарушил, макар и неумишлено. Което означава, че ако се явя на процеса и говоря истината, — нещо, за което трябва да дам клетва — ще ми бъде доста по-трудно да се измъкна сух…

Иван довърши изгризването на втория си нокът.

— Какво те кара да мислиш, че твоята вина или невинност ще има нещо общо с изхода на делото?

— Моля? — изви вежди госпожа Нейсмит.

— Всичко опира до политиката — въздъхна Майлс. — Един Бог знае колко гласоподаватели ще привлече на своя страна Вордрозда, преди да представи доказателства на съда, преди да призове някакви свидетели… Не може да не разполага с такива, иначе едва ли би посмял да се забърка в тази игра…

— Мен ли питаш? — начумерено го изгледа Иван.

— Теб ли? — изгледа го някак разсеяно Майлс, после очите му изведнъж се избистриха: — Ами да… Точно теб! Ти си ключа към загадката! Но все още не мога да открия ключалката, в която трябва да те напъхам…

Иван го погледна така, сякаш не можеше да се види в ролята на ключ.

— Защо? — попита той.

— Преди всичко защото Хесман и Вордрозда ще те мислят за мъртъв, стига да не обявим официално за своето завръщане.

— Какво?! — объркано го погледна госпожа Нейсмит.

Майлс й разказа за изчезналия кораб на капитан Димир. Докосна челото си, после се извърна към Иван:

— И това е истинската причина за този маскарад… Ако не броим Калун, разбира се…

— Тоя Калун всеки ден се отбива тук да те търси — обади се баба му. — Ако искаш да запазиш анонимността си, без съмнение трябва да го държиш под око!

— Ами… Благодаря за предупреждението — отвърна Майлс и се обърна към Иван: — Ако корабът на Димир е претърпял авария, това несъмнено е дело на външен човек… Същият, който веднага ще тръгне подир нас, ако имаме глупостта да се появим в посолството…

— Умът ти е изкривен точно толкова, колкото и гърба… — изгледа го Иван, после сконфузено добави: — А бе да не би да си лепнал болестта на Ботари?… Имам чувството, че на гърба ми е изрисувано биволско око⁶!

Майлс се усмихна, възбудата му непрекъснато се засилваше.

— Събуди ли се най-сетне?

Мозайката на събитията се подреждаше в главата му с отчетливо потракване.

— Знаеш ли? — мечтателно добави той. — Ако искаш да проникнеш с изненада в стаята, в която те чака врага, няма никакъв смисъл да надаваш боен вик пред вратата й…

* * *

Съкратиха посещението си до минимум. Изсипаха съдържанието на куфара на пода в гостната на бабата и се заеха да разпределят пачките бетиански долари. Майлс имаше доста дългове на Бета, включително и първоначалната „инвестиция“ на баба Нейсмит. А самата тя прие ролята на дистрибутор изненадващо кротко, без очакваните възражения.