Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 193

— Сесията на Съвета е пълна — отбеляза той. — Нито един флаг не липсва, тук е дори граф Вортала, който не се е появявал от години… Сигурно са го докарали на носилка. Майчице мила! Та това е флагът на Императора! Значи и Грегър е вътре!

— Това може да се отгатне и по снайперистите на покрива, въоръжени с плазмени лъкове — отбеляза Майлс и вътрешно изтръпна от страх. Едно от споменатите оръжия се насочи към тях и не ги изпусна нито за миг.

Приземи летателния апарат бавно и внимателно, точно в центъра на белия кръг, очертан доста встрани от стените на замъка.

— Представяш ли си колко глупаво ще изглеждаме, ако се втурнем посред заседанието и изведнъж се окаже, че там се обсъждат проблемите с водата, или нещо подобно — подхвърли Иван.

— И на мен ми мина подобна мисъл през главата — призна Майлс. Тайното им приземяване си беше един доста голям риск. — Е, няма да ни е за пръв път — въздъхна на глас той. Направи справка с часовника си, отпусна се на пилотската седалка и бавно напълни дробовете си с въздух.

— Лошо ли ти е? — разтревожено попита Иван. — Видът ти не е особено добър…

Майлс поклати глава и мислено поиска прошка от боговете за всичко лошо, което си беше мислил по отношение на Баз Джесек. Едва сега разбра какво означава да се парализираш от страх. По всичко личи, че не е по-смел от Баз, а просто е имал късмета да не бъде толкова уплашен… Изведнъж му се прииска да е обратно при своята дендарийска флота и да се занимава с прости, дори ежедневни неща — например да обезврежда касетъчни бомби…

Иван беше на прага на паниката.

— Виж какво! — извика той. — Цели две седмици ме убеждаваш в предимствата на изненадата и накрая успя! Сега вече е КЪСНО да променяш плановете!

— Нищо няма да променям! — промърмори раздразнено Майлс и дръпна сребристите кръгчета от челото си. Очите му пробягаха по сивите стени на замъка.

— Ако продължаваме да седим тук, положително ще привлечем вниманието на охраната — обади се след известно време Иван. — Да не говорим за вратата на ада, която сигурно вече се е отворила на летището!

— Добре — отвърна Майлс. Прекъсна дългата верига на доводите, които подреждаше в главата си. Верига, насечена от съмненията… Време е да слезе на земята.

— След теб — любезно рече Иван.

— Добре.

— Хайде…

Световъртежът от свободното падане… Отвори вратата и се спусна на паважа.

Изкачиха стъпалата към входа и спряха пред четиримата пазачи, облечени в блестящи ливреи. Единият, с лице на селянин, сви пръсти край лампазите си и направи неприличен жест. Добре дошъл у дома, въздъхна Майлс. После отривисто кимна с глава.

— Добро утро, войници. Аз съм лорд Воркосиган, явявам се тук по заповед на императора.

— Проклето джудже!… — започна единият от пазачите и понечи да свали оръжието си, но този до него хвана ръката му и се втренчи в Майлс: