Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 190

— Къде са сержанта, Елена?… Сигурно пишат обяснения в посолството… Изненадана съм, че са те пуснали да ме посетиш… От думите на лейтенант Крой останах с впечатлението, че ще те качат на първия куриерски кораб за Бараяр още в мига, в който се появиш…

— Още не сме ходили в посолството — притеснено призна Майлс. — Идваме направо тук.

— Нали ти казах първо да се отбием в посолството — обади се Иван, но Майлс му направи знак да мълчи. Баба му внимателно го изгледа.

— Какво се е случило, Майлс? Къде е Елена?

— На безопасно място, но не е с мен — отвърна младежът. — А сержанта го убиха, почти три месеца оттогава… При нещастен случай…

— О — възкликна госпожа Нейсмит, помълча малко, после вдигна глава: — Признавам, че така и не разбрах какво толкова намира в него майка ти, но едновременно с това зная, че липсата му ще се почувства твърде остро… Искаш ли да се обадиш оттук на лейтенант Крой? — Забеляза имплантациите по челото му и добави: — Това ли беше целта на петмесечните ти скитания? Да получиш квалификацията на пилот за топлинни скокове? Според мен е било излишно да го правиш тайно… Корделия положително би те подкрепила…

Майлс притеснено попипа сребристите кръгчета.

— Фалшиви са — призна с въздишка той. — Използвах чужди документи, за да мина през митницата…

— Майлс! — загрижено го изгледа госпожа Нейсмит. — Какво става? Нима появата ти тук има нещо общо с гадните политически игри на Бараяр?

— Страхувам се, че е така — отвърна Майлс, после премина към същността на нещата. — Бабо, искам да чуя всичко, което знаеш след отпътуването на Димир!

— Според информацията на майка ти, Съвета на графовете те обвинява в предателство и те призовава да се явиш пред него. Делото ще се гледа съвсем скоро…

Майлс хвърли многозначителен поглед към Иван, който замислено загриза нокътя си.

— Очевидно има много задкулисни машинации — продължи госпожа Нейсмит. — Не мога да разбера половината от посланията на дисковете, които ми изпрати майка ти. Само бараярец може да се ориентира в този политически хаос, който би трябвало да се самоунищожи още преди много години… Успях да схвана, че обвинението в измяна трябва да се измени в нарушение на някакъв закон на Ворлупулус, или нещо подобно, плюс опит за незаконно узурпиране на трона…

— Какво?! — скочи на крака Майлс, пронизан от ужас. — Това е лудост! И през ум не ми е минавало да искам мястото на Грегър! Да не ме мислят за луд?! Ако целта ми беше такава, аз бих тръгнал да установявам контрол върху Имперската армия, а не да създавам някаква мършава наемническа флота!

— Значи НАИСТИНА си създал такава флота? — разшириха се очите на баба му. — Аз пък мислех, че това са само слухове… Сега вече обвиненията, за които съобщава Корделия, имат известна логика…

— Какво казва мама?

— Че баща ти има големи неприятности с някакъв граф Вор… как му беше името…

— Вордрозда?

— Да, точно той…

Майлс и Иван си размениха многозначителни погледи.

— Опитвал се да го накара да подкрепи по-тежкото от обвиненията, макар да не разбирам с каква цел, след като наказанието е едно и също…