Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 194

— Недей, Даб!… ТО наистина е това, за което се представя!…

Във вестибюла пред голямата заседателна зала бяха подложени на втора проверка. Иван непрекъснато се опитваше да надникне през вратата и това дразнеше униформения служител, който имаше задължението да ги претърси за оръжие. Никой нямаше право да носи оръжие в присъствието на императора. Майлс напрегна слух и започна да различава гласовете зад вратата. Ето, това е гласът на граф Вордрозда — на моменти висок и писклив, в друг — носов и авторитетен — според изискванията на дебатите.

— Колко дълго продължава това? — прошепна той на близкостоящия войник.

— Една седмица. Днес трябва да е последния ден, в момента се водят заключителните дебати. Идвате точно навреме, милорд… — Войникът му кимна окуражително и се отдалечи, до слуха му достигна част от тихия спор между началниците на караула: — …Но той ТРЯБВА да бъде тук!…

— Сигурен ли си, че не предпочиташ бетианската терапия? — промърмори с мрачен хумор Иван.

— Късно е вече — усмихна се Майлс. — Няма ли да е смешно, ако се окаже, че пристигаме точно за произнасянето на присъдата?

— Как няма да е смешно! — изръмжа Иван. — Сигурен съм, че ти направо ЩЕ УМРЕШ от смях! — Пазачът му направи знак, че е свободен, и той забърза към вратата на залата.

— Хей, чакай! — сграбчи ръкава му Майлс. — Слушай!

Отвътре долетя още един познат глас: на адмирал Хесман.

— Тоя пък какво прави тук? — шепнешком се учуди Иван. — Мислех, че цялата работа е в ръцете на графа и никой друг!

— Сигурно е свидетел — отвърна Майлс. — Какъвто ще бъдеш и ти… Тихо!…

— …ако нашият блестящ министър-председател наистина не знае нищо за заговора, нека ни представи „липсващия си племенник“ — казваше Вордрозда с натежал от ирония глас. — Но той твърди, че не може… Защо? Подразбирам, че защото лорд Ворпатрил е изпратен в чужбина със секретно послание. Какво послание? Очевидно нещо от сорта на „Спасявай се както можеш — всичко пропадна“… Но аз питам: възможно ли е подобен заговор да бъде организиран от сина без знанието на бащата? Каква е съдбата на прословутите 275,000 марки, за които уважаемият колега отказва да говори? Дали с тях не е финансирана тайната операция? Постоянните му искания за отлагане не са нищо повече от димна завеса. След като лорд Воркосиган е невинен, защо го няма тук? — Вордрозда прибягна до една от обичайните си драматични паузи.

— Хайде! — прошепна Иван и дръпна братовчед си за ръкава. — Цял ден да чакаш, пак няма да намериш по-подходящ момент!

— Прав си — кимна Майлс. — Да вървим!

Разсеяна светлина откъм източните прозорци с разноцветни стъкла падаше върху буковия паркет на просторната зала. Вордрозда беше на трибуната, издигаща се над скамейката за свидетелите. Самата скамейка беше заета от адмирал Хесман. Галерията с висок парапет и дървени пейки на балкона беше опразнена, но редовете под нея бяха гъсто населени.

Членовете на Съвета бяха облечени в разноцветни ливреи, над които бяха наметнали алено-сивите заседателни роби, сред тях ярко се открояваха синьо-червените униформи на действащите офицери. Император Грегър, седнал в ложата вляво от вратата, също носеше военна униформа. Обзет от нещо като сценична треска, Майлс нервно преглътна. Сега му се прииска да се беше отбил у дома да се преоблече, тъй като все още носеше обикновената тъмна риза, панталони и ботуши, с които тръгна от Тау Верде. Разстоянието до средата на залата му се стори отдалечено поне на една светлинна година.