Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 189

В следващия миг се намеси и Иван, най-сетне успял да се съвземе от изненадата.

— Как го направи? — попита той Ели, в очите му се четеше възхищение.

— Имам доста тренировки с вързани очи — сви рамене Ели. — Помагат за равновесието…

— Какво ще го правим, Майлс? — попита Иван. — Наистина ли може да те арестува, независимо от разплащането, което предлагаш?

— Насилие! — изграчи Калун. — Телесна повреда!

— Страхувам се, че може — въздъхна Майлс и оправи дрехите си. — В нашия договор има някои доста мръсни клаузи… Виж какво, на второто ниво има един килер… По-добре да го замъкнем там, преди да ни е заварил някой…

— Отвличане! — изгъргори Калун. Иван го сграбчи и започна да го тика към кабината на асансьора.

В просторния килер откриха руло тънка жица.

— Убийство! — изпищя Калун когато видя, че пристъпват към него. Майлс му запуши устата и очите на дебелия бетнанец страховито се белнаха. Когато приключиха с увързването, тялото му вече приличаше на някаква гротескна оранжева мумия.

— Куфарът! — кратко заповяда Майлс. Иван отвори капака и двамата започнаха да тъпчат пазвата на пленника с пачки бетиански долари.

— …Тридесет и осем, тридесет и девет, четиридесет хиляди! — броеше Майлс.

— Знаеш ли, в тая работа има нещо средновековно… — почеса се по главата Иван.

Калун въртеше очи и напрегнато мучеше. Майлс издърпа парцала от устата му.

— …Плюс десет процента! — задъхано рече дебелакът.

Майлс побърза да върне парцала на мястото му, после отброи още четири хиляди долара. Куфарът видимо олекна. Излязоха и заключиха вратата на килера след себе си.

* * *

— Майлс! — радостно извика баба му и протегна ръце да го прегърне. — Слава Богу, че капитан Димир е успял да те открие. Хората от посолството са много разтревожени. Корделия съобщи, че баща ти няма да може да отложи дебатите в Съвета на графовете за трети път… — Видя Ели Куин и уплашено възкликна: — О, Боже!…

Майлс я запозна с Иван, а Ели представи като приятелка от далечна планета, която няма къде да отседне. Побърза да подметне, че разчита единствено на баба си за предстоящата операция. Госпожа Нейсмит само поклати глава.

— Още някоя от твоите щуротии, нали? — промълви с лек укор тя, а Майлс я благослови в душата си.

Насочиха се към дневната. Майлс се отпусна на дивана и сърцето му се сви при спомена за Ботари. Дали смъртта на сержанта няма да се превърне в стара рана, която ще го наболява при всяка промяна на времето?

Сякаш прочела мислите му, госпожа Нейсмит вдигна глава и попита: