Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 188

Край предпазния купол, увиснал над жилищния комплекс, в който се намираше апартамента на баба му, бяха подредени красиви дръвчета, осветени от скрити прожектори. Сградата беше строена преди въвеждането на задължителните предпазни куполи и затова се намираше изцяло под земята. Майлс взе ръката на Ели Куин и лекичко я потупа.

— Вече почти стигнахме. Още две стъпала надолу… Точно така… Баба ми ще ти хареса… Работи като отговорник на животоподдържащата апаратура в Университетската болница на Силика, следователно знае към кого да се обърнем за твоята операция… Сега пред теб е вратата…

Иван влезе пръв, прегърнал огромния си куфар. Хладен въздух погали лицето на Майлс, притесненията му за фалшивите имплантации започнаха да се топят. Минаването през митницата с фалшиви документи беше трудна работа, изискваща много нерви… Но ако беше разкрил истинската си самоличност, несъмнено щеше да бъде арестуван, а бетианските юридически процедури щяха да се точат Бог знае докога… Време за такива неща просто нямаше.

— Ето, сега ще се качим в асансьора… — изведнъж се задави, изпусна една сподавена ругатня и безпомощно се втренчи в човека, който излизаше от клетката. Човекът, когото най-малко искаше да види от всички обитатели на тази планета по време на краткия си престой. Тав Калун.

Очите на Калун сякаш щяха да изскочат от орбитите си, лицето му придоби цвета на изпечена тухла.

— Ти! — изкрещя той, задави се и заплашително тръгна към Майлс. — Ти!…

— Добър вечер, господин Калун — направи опит да се усмихне Майлс. — Точно вас търсех…

Ръцете на Калун сграбчиха реверите му.

— Къде е кораба ми?

Озовал се притиснат до стената, Майлс изведнъж се разтъжи от отсъствието на сержант Ботари.

— Имах малък проблем с вашия кораб… — започна успокоително той.

— Къде е? — разтърси го Калун. — Какво направихте с него, разбойници такива?

— Страхувам се, че остана на Тау Верде. Повреда в Неклиновите пръти… Но ви нося парите… — Усмивката му трябваше да бъде спокойна и жизнерадостна.

Хватката на Калун отказа да се разхлаби.

— Не ти ща проклетите пари! — изръмжа той. — Луд ме направиха след твоето заминаване… Разследване от кого ли не, лъжи и проследяване… Агентите на Бараяр разпитваха моите служители, моята любовница и нейната съпруга!… А междувременно разбрах какъв пущинак си ми заложил срещу кораба, проклет мутант! Сега ще ти изпия кръвчицата! Приготви се за ТЕРАПИЯТА на Тайните служби, които всеки момент ще бъдат тук!…

Откъм Ели Куин се разнесе неясно мърморене, което Майлс преведе като: „Какво става?“

Калун я забеляза едва сега, подскочи към нея, после успокоено се обърна.

— Не мърдай! — предупредително изръмжа той. — Намираш се под граждански арест! — После пристъпи към стената, на която имаше автомат за обществени комуникации.

— Иван, дръж го! — изкрещя Майлс.

Калун се изплъзна от ръцете на Иван с изненадваща за едрото му тяло пъргавина. Наклонила глава на една страна, Ели Куин внимателно следеше хода на събитията. В следващия миг направи две малки крачки встрани и изведнъж се оказа на пътя на Калун. Коленете й леко се прегънаха, ръцете й намериха ризата му. За миг останаха в странната поза на двойка балетисти, в следващия Калун вече летеше във въздуха. Гърбът му влезе в болезнено съприкосновение с пода на фоайето, въздухът излетя от устата му с остро свистене. Ели се завъртя, стъпи с крак на врата му и започна да извива ръцете му на гърба.