Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 180

— Скоро — отвърна Баз.

— Не съм сигурна — рече Елена.

— Предлагам това да стане довечера — подхвърли Майлс.

— Ами… — объркано промърмори Баз и потърси очите на Елена. — Какво ще кажеш?

— Аз… — започна объркано тя, после тръсна глава и впи очи в лицето на Майлс: — Защо, милорд?

— Защото искам да играя на сватбата ви и да напълня брачното ложе с пшеничени зърна, стига подобно нещо да се намери на проклетата орбитална станция… Може би ще се наложи да се задоволите с чакъл, това поне го има в изобилие… Утре заминавам.

Двете думички не би трябвало да бъдат толкова трудни за осъзнаване.

— Какво?! — извика Баз.

— Защо? — смаяно прошепна Елена.

— Имам неотложни задължения — сви рамене Майлс. — Трябва да се разплатя с Тав Калун, чака ме и погребението на сержанта. Твърде възможно и моето собствено…

— Не е необходимо да вършиш това лично — изрази протеста си Елена. — Спокойно можеш да платиш на Калун с чек, а тялото да изпратиш по пощата. Защо трябва да се връщаш? Какво те чака там?

— Какво ще стане с наемната флота на Дендарии? — попита Баз. — Как ще функционира без теб?

— Очаквам да функционира нормално — отвърна Майлс. — За тази цел те назначавам за главнокомандващ, а Елена — за твой заместник и мой наследник… Командор Тънг ще бъде вашият началник-щаб. Ясно ли е, Баз? На теб и Тънг възлагам нейното обучение и очаквам то да бъде съвършено!

— Аз, аз… — инженерът напразно се опитваше да поеме дъх. — Милорд, това е голяма чест… аз не бих могъл да…

— Ще разбереш, че можеш — отвърна Майлс. — Просто защото трябва. Освен това дама като твоята годеница заслужава по-добра зестра, нали? В това е смисъла на зестрата. Да й осигуриш нормален живот. Несправянето с подобна задача ще разруши репутацията на младоженеца… Освен това продължаваш да работиш за мен…

На лицето на Баз се изписа облекчение.

— О, значи ще се върнеш… А аз помислих, че… Всъщност, няма значение. Кога ще се върнеш, милорд?

— Ще се срещнем, не се безпокой — някак разсеяно отвърна Майлс, вътрешно убеден в обратното. — Искам от теб да напуснеш космическото пространство на Тау Верде. Избери си някоя посока, която не води към Бараяр и потегляй. Потърси някаква работа, където и да е… Но тръгвай без бавене. Стига вече с тази загубена война тук, на наемниците положително им е писнала… Когато не знаеш на чия страна си през текущата седмица, това действа зле върху морала. Следващият договор трябва да сключиш така, че всичко да е ясно. Да знаеш за кого работиш и каква задача ти е поставена. Край на междуособиците, край на прехвърлянето от едната страна към другата. Мисля, че слабостта на подобна стратегия вече ти е ясна…

Продължи още малко със съветите и инструкциите, накрая му писна да слуша собствения си глас. Колкото и да се опитва, няма начин да предвиди всички изненади, които дебнат наемническа флотилия в открития космос. Настъпи ли момента да се уповаваш единствено на съдбата и слепия шанс, няма никакво значение дали ще държиш очите си отворени, или ще се понесеш в неизвестното с писък на ужас.

* * *

Следващият разговор сграбчи сърцето му с желязна хватка и му се стори дори по-тежък от предишния. Но той стисна зъби и реши да доведе нещата докрай. Откри специалистката по свързочна техника приведена над електронния микроскоп в ремонтната зала на „Триумф“. Елена Висконти се намръщи на знака му, но все пак предаде работата на помощника си и бавно се приближи.