Читать «Наемниците на Дендарии» онлайн - страница 178

— На дядо ти, разбира се. Но той е мъртъв, не помниш ли? Майлс, не можеш да ме убедиш, че граф Вордрозда ще убие пет души, за да наследи провинцията Дендарии! Та той е граф на Лоримел, за Бога! Той е богат човек! А Дендарии само ще му опразни джоба!…

— Не става въпрос за дядо ми — поклати глава Майлс. — Говорим за съвсем друга титла… Много хора с будно чувство по отношение на бараярската история твърдят, че императорското наследство по женска линия е лишено от правно основание в условията на нашата планета. А дори Дорка е получил императорската си титла по майчина линия…

— Точно затова баща ти несъмнено би пратил на заточение всеки привърженик на подобна теза, нали?

— Кой е наследник на Грегър?

— В момента никой. И това е причината да го притискат отвсякъде да се ожени и да започне да работи по въпроса с наследниците…

— А ако наследяването по женска линия беше разрешено? Кой тогава щеше да е негов наследник?

— Баща ти — отсече Иван, очевидно съзрял капана в думите на Майлс. — Всички знаят това. Но също така знаят, че той никога няма да наруши действащите закони. И какво става, Майлс? Нещата ми изглеждат доста объркани…

— Можеш ли да се сетиш за друга теория, която би обяснила сегашното състояние на нещата?

— Разбира се — усмихна се Иван, очевидно доволен от ролята на адвокат на дявола. — Много е лесно. Може би пергаментът е бил предназначен за някой друг. Димир го занася и това обяснява отсъствието му тук… Някога да си чувал за Бръснача на Окам?…

— Звучи просто докато човек не се замисли както трябва… Слушай ме внимателно, Иван… Върни се още веднъж на странното ти нощно повикване от казармата, на прибързаното отпътуване призори… Кой е разписал отпуската ти? Кой те видя, че заминаваш? Кой знае със сигурност къде се намираш в момента? Защо татко и мама не ми пратиха някакво писъмце по теб, а също и капитан Илиан? — В гласа му се появи настойчивост: — Ако в този миг адмирал Хесман те покани на някое тихо и спокойно местенце и ти предложи чаша вино, ще я изпиеш ли?

Иван потъна в мълчание, очите му бяха насочени към флотата на Дендарии отвъд прозорците. Когато най-сетне се обърна да погледне Майлс, лицето му беше сериозно и мрачно.

— Не! — кратко отвърна той.

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Откри ги в каюткомпанията на „Триумф“, прикрепен към площадка номер 9. Времето за хранене беше отминало, в просторната зала имаше само неколцина любители на кафе, които се занимаваха със запарване на различни сортове.

Седяха от двете страни на малка масичка, привели напред тъмнокосите си глави. Ръката на Баз лежеше върху покривката с дланта нагоре. Елена стискаше кърпичката в скута си. Не изглеждаха щастливи.

Майлс пое дълбоко дъх, окачи на лицето си приветлива усмивка и бавно се плъзна към тях. Хирургът го беше уверил, че вече няма вътрешни кръвоизливи — сега дойде времето да провери дали е така.

— Здрасти.

Стреснаха се и двамата. Все още приведена над масичката, Елена успя да му хвърли един презрителен поглед.

— Милорд? — колебливо го погледна Баз. Почувства се наистина дребен и незначителен, с мъка потисна желанието си да подвие опашка и да се измъкне навън, промушвайки се под вратата.